Димитър Хаджидимиев

Димитър Хаджидимиев
	Димитър Хаджидимиев
български военен юрист
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	„Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 декември 1873 г. Горна Оряховица, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Димитър Петров Хаджидимиев е български военен юрист, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), председател на съда на 5^-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография редактиране

Димитър Хаджидимиев е роден на 30 декември 1873 г. в Горна Оряховица, Княжество България. През 1893 г. завършва в 15^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август 1893 е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1896 в чин поручик, от 1904 е капитан и от 1910 г. в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като след края на войните на 18 декември 1913 е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Хаджидимиев служи като председател на съда на 5^-а пехотна дунавска дивизия, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед №679 от 1917 е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата^[1]. На 13 март 1917 е произведен в чин полковник. Същата година излиза „Коментар на военно-наказателния закон“ на издателство „Военен журнал“, чийто съставител е полковник Хаджидимиев. На 27 октомври 1919 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера Димитър Хаджидимиев служи като председател на Русенския военен съд, като началник на военния съд на Бургаския укрепен пункт и като главен военен прокурор.

На 8 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Автор в на множество статии на военно-юридическа тематика.