Димитър Янев (общественик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Янев.

Димитър Димитров Янев, също Дораков, Дураков, е български общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.

Димитър Янев
български общественик
Роден
Починал
не по-рано от 1950 г.
Учил вСофийски университет

Биография

редактиране

Димитър Янев е роден на 16 януари 1880 година в южномакедонския град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция, в бедно земеделско семейство. Завършва първи прогимназиален клас в родния си град, след което учи в Солунската българска мъжка гимназия, където се включва в ученическия революционен кръжок.[1]

По професия става учител и преподава в Енидже Вардар през 1900 – 1901 година, а след това в Кукуш до 1903 година. Междувременно членува в местните революционни комитети на ВМОРО. Подпомага пристигането на войводата Кръстьо Асенов в района. През Илинденско-Преображенското въстание е първо четник в четата на Апостол войвода,[1] а след това е секретар в четата на Гоце Нисторов и участва в няколко сражения. През 1904 година е куриер на Задграничното представителство на ВМОРО. Застава на позиции против централизацията в организацията и се оттегля от активна революционна дейност. Започва да следва химия в Софийския университет през 1904 година, но през 1905 година е изключен. През 1909 година участва във формирането на Солунското благотворително братство. Успява да завърши университета.[2]

След това става стажант учител в Казанлък и сетне учител в Бяла Слатина.[2] През Балканските войни служи в лазарета на Македоно-одринското опълчение.[3] През 1913 година основава македоноодринско опълченско дружество в Бяла Слатина и Кюстендил.[4]

След края на Първата световна война се включва в ръководните органи на Съюза на македонските емигрантски организации и на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България. Янев е избран за член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации след Деветоюнския преврат в 1923 година.[5][6] Издава вестник „Български доброволец“ (1933 – 1944).[7]

През 1928 година Димитър Янев е председател на Ениджевардарско–Гумендженското благотворително братство, а впоследствие подпредседател на отцепилото се от него Ениджевардарско благотворително братство през 1936 година.[8] До 1945 година остава в ръководството на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България.[4]

Вижте също

редактиране
  1. а б Димитров, Божидар. Димитър Янев – революционер и просветител // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (11). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1974. с. 14.
  2. а б Димитров, Божидар. Димитър Янев – революционер и просветител // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (11). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1974. с. 15.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
  4. а б Димитров, Божидар. Димитър Янев – революционер и просветител // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (11). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1974. с. 16.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 154.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 284.
  8. Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 89 - 91.