Дино Будзати
Дино Будзати (на италиански: Dino Buzzati) е италиански публицист, есеист, писател и талантлив художник, особено известен със сюрреалистичната си проза и своите разкази с фантастичен елемент.
Дино Будзати Dino Buzzati | |
---|---|
италиански писател | |
![]() | |
Роден |
16 октомври 1906 г.
|
Починал | |
Религия | атеизъм |
Националност | ![]() |
Учил в | Милански университет |
Работил в | журналист, писател |
Литература | |
Жанрове | разказ, роман, комикс, публицистика |
Тема | бог, смърт, очакване, мистерия, фантастика, планини, природа |
Дебютни творби | „Бàрнабо от планината“ (1933) |
Известни творби | „Татарската пустиня“ |
Награди | „Стрега“ (1958) |
Повлиян | Артър Ракъм, Едгар Алън По, братя Грим, Е.Т.А. Хофман, Гогол |
Семейство | |
Баща | Джулио Чезаре Будзати |
Майка | Алба Мантовани |
Съпруга | Алмерина Будзати |
Уебсайт | www.dinobuzzati.it |
Дино Будзати в Общомедия |
БиографияРедактиране
Дино Будзати се ражда в семейството на заможните венецианци Алба Мантовани и Джулио Чезаре Будзати (университетски преподавател по международно право, изтъкнат юрист). Той е третото от четири деца – по-големите са Аугусто, който ще стане инженер, и Анджелина, а по-малкият Адриано се прославя в областта на биологията и генетиката.
Работи като журналист във в. „Кориере дела сера“ от началото (през 1928 г.) до края на кариерата си.
ТворчествоРедактиране
Първото му произведение – кратък роман за горски стражари, озаглавен „Барнабо от планината“ – излиза през 1933 г. (под пълното му име „Дино Будзати Траверсо“), но авторът се прочува в Италия и по света няколко години по-късно, с неконвенционалния роман „Татарската пустиня“ (1940).
Редовно публикува разкази, които в различни комбинации събира в множество сборници, с един от които – „Шейсет разказа“ (1958) – печели най-високото отличие за литература в Италия, наградата „Стрега“.
Сред произведенията на Будзати са също така сборниците „Коломбър“ (1966) и „Трудни нощи“ (1971), романите „Големият портрет“ (1960) и „Една любов“ (1963 – за изстраданата си любов с балерина от „Ла Скала“), пиеси, либрето, комикси (например осъвременената версия на мита за Орфей и Евридика в „Поема в картинки“, 1969).
Будзати публикува и детски книги: „Тайната на старата гора“ (1935) и „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ (1945, илюстрирана от самия него).
БиблиографияРедактиране
- На български
- Татарската пустиня. Превод от италиански Хубан Стойнов. София: Народна култура, 1981, 176 с.
- Наркоза. Превод от италиански Хубан Стойнов. София: Народна култура, 1984, 269 с.
- Големият портрет. Превод от италиански Хубан Стойнов. Варна: Георги Бакалов, 1985, 142 с.
- Шейсет разказа. Превод от италиански Нева Мичева. София: Колибри, 2011, 464 с. [1]
- Коломбър. Превод от италиански Нева Мичева. Пловдив: Жанет 45 („Кратки разкази завинаги“), 2014, 350 с.
- Чутовното нашествие на мечките в Сицилия. Превод от италиански Нева Мичева. София: Точица, 2015, 118 с.
- Тайната на Старата гора. Превод от италиански Нева Мичева, илюстрации Кирил Златков. София: Лист, 2019, 160 с.
- Ба̀рнабо от планината. Превод от италиански Нева Мичева. София: Лист, 2020, 160 с.
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Светът е крехък“, рецензия на Бойко Пенчев за „Шейсет разказа“ в сп. „Капитал Light“, 7 юли 2011 г.
Външни препраткиРедактиране
- Дино Будзати в Internet Movie Database
- Произведения на Дино Будзати в Моята библиотека
- Дино Будзати в страницата на ИК „Жанет 45“
- Из „Будзати от А до Я“, портрет на писателя със собствените му думи
- Разговор за Дино Будзати с преводачката Нева Мичева за електронното списание „Кръстопът“, 11 декември 2014 г.
- „С надеждата за Доломити. Дъждовен пътепис от родния край на Дино Будзати“, репортаж от Нева Мичева в „Тоест“, 13 април 2019 г.
- Разказите „Напразни покани“ и „Една капка“ (из „Шейсет разказа“) в Литературен клуб
- „Мирна нощ“, разказ от сборника „Коломбър“ в сп. „Капитал Light“
- „Яйцето“, разказ от сборника „Коломбър“ във в. „Дневник“
- „Човекът, който искаше да оздравее“, превод Ели Иванова, блог Размишльотини, 11 август 2008