Дионисий Писинов

Дионисий Писинов
	Дионисий Писинов
български генерал
Роден	12 юли 1863 г. Охрид, Османска империя
Починал	1956 г. (92 г.) София, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-майор
Служил на	България
Командвания	38-и пехотен полк; 22-ри пехотен полк; 2-ра бригада от 7 дивизия

Дионисий Иванов Писинов е български военен деец, генерал-майор, военен инженер-геодезист, командир на 38^-и пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913), на 22^-ри пехотен полк и на 2-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Дионисий Писинов е роден на 12 юли 1863 година в Охрид. Къщата на родителите му се намира в Писиновата махала във Вароша. Завършва гимназията в Кюстендил, след което постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) като подпоручик е адютант на дружина от 8^-и пехотен приморски полк.^[1] По-късно служи в 14^-и пехотен македонски полк и в 25^-и пехотен драгомански полк, в последния като началник на полковия военен окръг.

През 1890 година, като капитан от 5^-и пехотен дунавски полк е командирован за обучение в Императорския кралски военногеографски институт във Виена, който завършва през 1895 година.^[2]^[3] През есента на същата година Министерството на финансите открива двугодишен курс за техници-земемери, които да изработят карта на държавните имоти. Курсът се провежда на военни начала и се ръководи от капитан Писинов. Постъпват 13 курсисти, от които 11 завършват, като в края на курса е завършена пълната кадастрална карта.^[4]^[5]

През Балканската война (1912 – 1913) като подполковник поема командването на новосформирания 38^-и пехотен полк с който участва в Чаталджанската операция. След войната от 20 март 1914 до 10 септември 1915 командва 22^-ри пехотен полк.^[6] През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Писинов командва 2-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия.^[7] Служи като комендант на Прилеп^[8].

По-късно е произведен в чин генерал-майор и след 1918 година излиза в запас.

Генерал Дионисий Писинов е женен за Невена Писинова от търновския Сарафкин род. Семейството има две деца – син и дъщеря. Синът му е известният архитект Димитър Писинов, автор на множество обществени сгради в София, ръководител на строителството на Централния универсален магазин (ЦУМ), починал в деня на завършването на строежа през 1956 година, като поклонението се състои в централния хол на сградата.

Военни звания

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1917)^[9]
Княжески орден „Св. Александър“ V степен без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
Орден „За заслуга“ на военна лента и на обикновена лента.

Бележки

↑ Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 171
↑ Танчев, И., стр. 176
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
↑ Институт по градоустройство и архитектура (БАН) – „Известия“ том 10 – 11, София, 1957, стр. 455
↑ Годишник на минно-геоложкия институт в София, том 30 бр 3 – 4, София, 1984, Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 194
↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 664
↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том III, стр. 1126 – 1127
↑ Руменин, с. 87
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 87.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница

[1] Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 171

[2] Танчев, И., стр. 176

[Танчев_56-3] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.

[4] Институт по градоустройство и архитектура (БАН) – „Известия“ том 10 – 11, София, 1957, стр. 455

[5] Годишник на минно-геоложкия институт в София, том 30 бр 3 – 4, София, 1984, Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 194

[6] Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 664

[7] Българската армия през световната война 1915 – 1918, том III, стр. 1126 – 1127

[okb-8] Руменин, с. 87

[9] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]