Осми пехотен приморски полк
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.[1]
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк | |
Паметник на Осми приморски полк (официален вход на казармите му от царско време в центъра на Варна) | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Княгиня Мария-Луиза (1893 – 1920, 1932 – 1944) |
Активна | 12 октомври 1884 – 1958 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Варна |
Годишнини | 15 ноември – превземането на Пирот |
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк в Общомедия |
Формиране
редактиранеОсми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.[2]
Сръбско-българска война (1885)
редактиранеВ Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.
Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеВ Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.[3]
В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия[4].
През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеВ Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.
На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 57 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5237 |
Коне: 441 | Обикновени коли: 72 Товарни: 264 Специални: 4 |
Пушки и карабини: 4514 Картечници: 4 |
На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 [6]. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
Между двете световни войни
редактиранеНа 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а жандармерийска дружина.[7] През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [8] През 1924 г. е организрана кампания сред офицерите, подофицерите и войниците, служили в бившия 8-и пехотен приморски полк, както и техните роднини и близки, да изпратят свои бележки, описания и спомени, които да се използуват за съставянето на пълна история на подразделението.[9]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПрез Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[8]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 8-и пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк на 8-и пехотен приморски полк.[10]
През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско, и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.[11]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893)
- Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890)
- Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1 декември 1920)
- Осма пехотна приморска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
- Осми пехотен приморски полк (5 март 1946 – 1950)
- Осми стрелкови полк (1950 – 1 януари 1951)
- Тридесет и шести стрелкови полк (1 януари 1951 – 25 март 1951)
- Петдесет и осма стрелкова брегова бригада (25 март 1951 – 11 ноември 1958)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | Звание | Име | Дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Николай Петров | 12 октомври 1884 – 15 септември 1885 |
2. | Капитан | Иван Сарафов | 16 септември 1885 – 4 октомври 1886 |
3. | Капитан | Дечко Караджов | 11 август 1886 – 9 септември 1886 (временен) |
4. | Капитан | Лазар Обрешков | 9 септември 1886 – 19 януари 1889 (временен, поема полка на 3 октомври) |
5. | Майор | Дечко Караджов | 1 февруари 1889 – 22 януари 1890 |
6 | Майор | Стефан Тошев[12] | 22 януари 1890 – април 1893 |
7 | Подполковник | Иван Попов | април 1893 – 25 февруари 1900 |
8. | Подполковник | Климент Бояджиев | 25 февруари 1900 – 29 януари 1904 |
9 | Подполковник | Венко Софрониев | 29 януари 1904 – 1 юни 1909 |
10. | Подполковник | Стефан Нерезов | 1 юни 1909 – 12 септември 1910 (поема командването на 4 юни) |
11. | Подполковник | Венко Софрониев | 12 септември 1910 – 10 март 1912 |
12. | Полковник | Пантелей Киселов | 10 март 1912 – 24 септември 1913 |
13. | Полковник | Тодор Габаров | от 13 октомври 1913 |
14. | Полковник | Никола Свещаров | до 1915 |
15. | Полковник | Аврам Аврамов | 4 май 1915 – 1 октомври 1915 |
16. | Подполковник | Панайот Минков | 1915 – септември 1916 (умира на 30 септември в София от раните си) |
17. | Подполковник | Николов | от септември 1916 |
18. | Полковник | Никола Свещаров | до 23 октомври 1916 (убит) |
19. | Подполковник | Николов | 23 октомври 1916 – 14 ноември 1916 |
20. | Полковник | Васил Миланов | 14 ноември 1916 – 10 октомври 1918 |
21. | Полковник | Добри Коларов | 10 октомври 1918 – (малко след) 9 ноември 1918 (временно) |
22. | Майор | Петър Върбанов | (малко след) 9 ноември 1918 – 1 март 1919 |
23. | Полковник | Стефан Нойков | 1 март 1919 – 31 декември 1919 |
24. | Полковник | Слави Магеранов | 1 януари 1920 – 5 април 1920 |
25. | Полковник | Владимир Стоянов | 5 април 1920 – 14 октомври 1920 |
26. | Подполковник | Никола Сърбенов | 14 декември 1920 – 31 декември 1920 |
27. | Майор | Трифон Константинов | 31 декември 1920 – 18 ноември 1921 |
28. | Майор | Георги Попов | 10 ноември 1921 – септември 1923 (поема командването на 18 ноември) |
29. | Подполковник | Илия Стоянов | от 1923 |
30. | Подполковник | Никола Марков | от 1927 |
31. | Полковник | Никола Стайчев | 1928 – 1932? |
32. | Полковник | Георги Марков | 1932 – 1933 |
33. | Полковник | Георги Попов | 1 юни 1933 – 5 юни 1934 |
34. | Полковник | Сава Бакърджиев | 1934 (и.д.) |
35. | Подполковник | Борис Иванов | 1934 (и.д.) |
36. | Полковник | Петър Димков | 1934 – 1935 |
37. | Полковник | Борис Митев | 1935 – 1935 |
38. | Полковник | Асен Даскалов | 1936 – 1937 |
39. | Полковник | Георги Младенов | 1938 – 1939 |
40. | Подполковник | Михаил Беджев | 1 февруари 1940 – 30 ноември 1943 |
41. | Полковник | Илия Иванов | 30 ноември 1943 – 12 април 1945 |
Полковник | Димитър Стамболджиев | 1946? | |
Подполковник | Янко Попов | от 1947 (временно) | |
? | Тенчо Папазов | юли 1949-юли 1950 |
Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов
Други
редактиране- Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна
- В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра)
- Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.
Бележки
редактиране- ↑ Варненски общински вестник, бр. 8, 05 април 1889, стр.3
- ↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102.
- ↑ Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 546 – 547
- ↑ Косев, Кирил. Подвигът 1912 – 1913, София 1986 (второ издание), с. 57 – 58
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 31, 181, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927034150/http://www.libdgabe.dobrich.net/BG/dobr_epopeq_web/sadarjanie.htm, посетен на 10 август 2007
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 5, 05 март 1923 г., стр. 2
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 28 – 29
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ ДВИА, ф. 756, История на фондообразувателя
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.