Добри лаки
Добрѝ ла̀ки е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година[2] в резултат от Балканската война.
Добри лаки | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 106 души[1] (15 март 2024 г.) 3,96 души/km² |
Землище | 2679 km² |
Надм. височина | 1027 m |
Пощ. код | 2838 |
Тел. код | 074347 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 21467 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | |
Общо | 189 |
Българи | 188 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | - |
География
редактиранеСело Добри лаки се намира на около 49 km юг-югозападно от областния център Благоевград и около 19 km запад-югозападно от общинския център Струмяни. Разположено е в котловина между южни разклонения на Малешевска планина, в историко-географската област Каршияка. В селото откъм северозапад и север събират водите си малките местни реки Сухоборско дере, Клепалска и Раздолска и изтичат като Добрилашка река, която на около 2,5 km на юг се влива в река Лебница, десен приток на река Струма. Надморската височина в центъра на селото е около 835 m и нараства по слизащите към селото била на околните ридове.
Общински път през Добри лаки води на север към село Раздол, а на юг – към село Никудин.
Землището на село Добри лаки граничи със землищата на: село Клепало на северозапад; село Раздол на север; село Цапарево на североизток; село Колибите на изток; село Никудин на югоизток и юг; село Баскалци на юг. На запад землището на село Добри лаки граничи с Република Северна Македония.
В землището на Добри лаки има микроязовир.[4]
Населението на село Добри лаки, наброявало 888 души при преброяването към 1934 г. и 1038 към 1946 г., намалява до 111 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 189 лица, за 188 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[6]
История
редактиранеПрез XIX век Добри лаки е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добрилък (Dobrilëk) е посочено като село в Мелнишка каза с 60 домакинства и 200 жители българи.[7]
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 620 българи християни.[8]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Добролаки (Dobrolaki) се състои от 784 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Църквата „Света Троица“ е завършена в 1913 година.[11]
Личности
редактиране- Родени в Добри лаки
- Васил Гаврилов Гюров (1916 – 1996), околийски лекар, основоположник на балнеоложкото дело в област Благоевград, също така пресушава заблатени местности и ограничава маларията в областта.
- Георги Тренчов, български революционер от ВМОК, войвода на чета в Петричко през Горноджумайското въстание[12]
- Борис Иванов Костадинов (1912-1987), участник в битката при река Драва
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 98.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири, село Добри лаки; към 2022 г.
- ↑ Справка за населението на с. Добри лаки, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2022-12-07. Посетен на 2022-05-09.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Добри лаки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.