Добрѝ ла̀ки е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година[2] в резултат от Балканската война.

Добри лаки
Общи данни
Население112 души[1] (15 септември 2022 г.)
4,19 души/km²
Землище2679 km²
Надм. височина1027 m
Пощ. код2838
Тел. код074347
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ21467
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ОЗ)

ГеографияРедактиране

Село Добри лаки се намира на около 49 km юг-югозападно от областния център Благоевград и около 19 km запад-югозападно от общинския център Струмяни. Разположено е в котловина между южни разклонения на Малешевска планина, в историко-географската област Каршияка. В селото откъм северозапад и север събират водите си малките местни реки Сухоборско дере, Клепалска и Раздолска и изтичат като Добрилашка река, която на около 2,5 km на юг се влива в река Лебница, десен приток на река Струма. Надморската височина в центъра на селото е около 835 m и нараства по слизащите към селото била на околните ридове.

Общински път през Добри лаки води на север към село Раздол, а на юг – към село Никудин.

Землището на село Добри лаки граничи със землищата на: село Клепало на северозапад; село Раздол на север; село Цапарево на североизток; село Колибите на изток; село Никудин на югоизток и юг; село Баскалци на юг. На запад землището на село Добри лаки граничи с Република Северна Македония.

В землището на Добри лаки има микроязовир.[3]

Населението на село Добри лаки, наброявало 888 души при преброяването към 1934 г. и 1038 към 1946 г., намалява до 111 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 189 лица, за 188 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[5]

ИсторияРедактиране

През XIX век Добри лаки е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Добрилък (Dobrilëk) е посочено като село в Мелнишка каза с 60 домакинства и 200 жители българи.[6]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 620 българи християни.[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Добролаки (Dobrolaki) се състои от 784 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Църквата „Света Троица“ е завършена в 1913 година.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Добри лаки
  •   Васил Гаврилов Гюров (1916 – 1996), околийски лекар, основоположник на балнеоложкото дело в област Благоевград, също така пресушава заблатени местности и ограничава маларията в областта.
  •   Георги Тренчов, български революционер от ВМОК, войвода на чета в Петричко през Горноджумайското въстание[11]
  •   Борис Иванов Костадинов (1912-1987), участник в битката при река Драва

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 98.
  3. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири, село Добри лаки; към 2022 г.
  4. Справка за населението на с. Добри лаки, общ. Струмяни, обл. Благоевград
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Добри лаки
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  10. Храмове. // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.

Външни препраткиРедактиране