Вижте пояснителната страница за други значения на Доганджа.

Доганджа или Будакдоанджа (в по-стара литература и Дуванджа; на турски: Budakdoğanca) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Одрин, вилает Одрин. Селото е разположено на 23 км северно от град Одрин и северно от селата Капитан Андреево и Капъкуле и граничния контролно-пропускателен пункт между Турция и България. Селото на практика е на самата българо-турска граница.

Доганджа
Budakdoğanca
село
Панорамна гледка към центъра на селото през 2007 г.
Панорамна гледка към центъра на селото през 2007 г.
Турция
41.7611° с. ш. 26.3406° и. д.
Доганджа
Мармара
41.7611° с. ш. 26.3406° и. д.
Доганджа
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина98 m
Население230 души (2000)
Пощенски код22000
Местният стадион през 2007 г.

История редактиране

Според някои автори (Боев, 1956) това е родното село на прочутия кърджалийски главатар, хайдутин и закрилник на бедните Индже Войвода, който е действал основно в Източна Тракия в периода 1792-1806 г.

В 1830 година Дуванджа има 80 български къщи.[1]

В началото на 20 век Доганджа е село в Одринска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Дуванджа (Douvandja) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 90 домакинства и 430 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Дуганджа (Дуванджево) живеят 85 екзархийски български семейства с 449 души.[3] Други източници посочват 102 български къщи през същата година.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е арена на бойни действия между българската и османската армия.

С началото на Междусъюзническата война и настъпването на османската армия българите от селото напускат домовете си и се отправят на север към вътрешността на България. В началото на 1916 година жителите на село Дованджа, което остава на турска територия, след скитания до Стара Загора, Могилово и Малък манастир се завръщат по родните си места и се заселват в съседното на Доганджа село Веран теке, днес Капитан Андреево, което остава на българска територия.

Население редактиране

Население на селото по години[5]
2000 230
1997 253

Личности редактиране

Родени в Доганджа
  •   Панайот Начев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 сярска дружина[6]

Източници редактиране

  1. а б Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 282.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 18-19.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  5. ((tr))Информация за селото[неработеща препратка]
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
  • Боев, Р. 1956. Стоян-Индже Войвода – Държавно военно издателство при министерството на народната отбрана, София, 79 стр.