Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език
„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 г. във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.
| Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език | |
|---|---|
| Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика | |
| Автор | Вук Караджич |
| Първо издание |
1822 г. Австрийска империя |
| Оригинален език | сръбски |
| Жанр | сравнително езикознание |
| Вид | речник |
| Страници | 54 |
| Предходна | 1787 – 1793 |
|
бележки
|
|
Негов автор е сръбският езиковед Вук Караджич, който обаче е използвал изцяло ръкописа на Марко Георгиевич от 1821 г., като е променил правописа на автора съобразно своите възгледи.[1]. Съдържа образци от българския език, а именно 27 народни песни (продиктувани от българин от Разлога), превод от Евангелието и по-точно притчата за милостивия самарянин, както и притчата за блудния син.
Българите, предоставили сравнителни филологически образци от българския речников фонд на Вук Караджич, са Марко Георгиевич, Михаил Герман и Пантелей Хаджистоилов.[2]
ЗначениеРедактиране
Авторът вероятно е подбуден за съставянето на речника от Ерней Копитар и Йозеф Добровски. Ръкописът на български, използван от Караджич,се пази в Копитаровата сбирка в Любляна[3]. В началната епоха от развоя на славистиката все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий, т.е. на старобългарския език. Практически, до това време още от 17 век всички южнославянски езици са означавани с неутралния термин илирийски език (южнославянски). [4]
ПредисловиеРедактиране
По време на въстанието в Белградския пашалък под водачеството на Карагеорги Петрович, Караджич се запознава с българи, участници във въстанието. По-късно Караджич пише и биография на хайдут Велко.
Преди това си свое допълнение сръбският книжовник издава през 1814 г. първата съвременна Граматика на сръбския език, а през 1818 г. и Сръбски речник.
ПреводиРедактиране
Първият превод на новобългарски език на допълнението към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, публикувано от Вук Караджич във Виена през 1822 г., е дело на Димитър Маринов от 1887 г.
Вторият превод на допълнението към първия сравнителен речник на всички езици и наречия е от оригинала от 1822 г. и се намира в книгата „Вук Караджич за българите и европейската българистика“ на Илия Конев.
Третият превод на „Додатака“ е направен през 2015 г. от Диян Д. Желязков. Публикуван е в книгата: „Додатак“-ът на Вук Караджич от 1822 г., фотокопийно представен и преведен от Диян Желязков.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.ezik-i-literatura.eu
- ↑ Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 137 – 163. Пропилер, 2007.
- ↑ Илиева, Лилия. Българският първообраз на „Додатък към Санктпетербургските сравнителни рецници речници“. // Език и литература. 3-4 2018. с. 225-234.
- ↑ Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
Външни препраткиРедактиране
- КАРАЏИЋ, Вук Стефановић. Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечија: с особитим огледима бугарског језика, Виена, 1821 г.
- Вук Караджич и особените му примери от българския език
- Българският първообраз на „Додатък към Санктпетербургските сравнителни рецници речници“ (Cod. Kop. 31 в Копитаровата сбирка) – Език и литература 2018, №3 – 4.