Долна Белица
Долна Белица (изписване до 1945 година: Долна Бѣлица; на македонска литературна норма: Долна Белица; на арумънски: Beala di Ghios; на албански: Belica e Poshtme; на гръцки: Κάτω Μπεάλα, Като Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.
| Долна Белица Долна Белица | |
| — село — | |
 | |
  Долна Белица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 702 m |
| Население | 1026 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Долна Белица в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в Стружкото поле, в източното подножие на планината Ябланица.
История редактиране
В XIX век Долна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Долна Белица се заселват от Горна Белица, а там се установяват в началото на XVIII век от околностите на разрушения Москополе.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долна Белица (Dolna Biélitza) е посочено като село със 109 домакинства, като жителите му са 28 мюсюлмани, 40 българи и 212 власи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години в Долна Белица има 100 къщи власи патриаршисти.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долна Белица има 50 арнаути мохамедани и 650 власи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долна Белица е чисто влашко село в Охридската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долно Белица се състои от 1224 власи и в селото функционира гръцко училище.[6] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[7]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[8]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1026 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 17 |
| албанци | 945 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 24 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 38 |
В селото има църкви „Успение Богородично“, „Свети архангел Михаил“, „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен в 1989 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[11]
Личности редактиране
- Родени в Долна Белица
Марко Костич (Цинцар Марко, 1777 – 1822), сръбски войвода- Никола Янкович, зограф от XIX век, роден в Горна или Долна Белица
Наум Байо (р. 1943), северномакедонски писател- Ристо Веруш (1924 – 2001), сръбски писател
- Други
- Янко Попович (Цинцар Янко, 1779 – 1833), сръбски войвода, по потекло от Долна Белица
- генерал Димитрие Цинцар-Маркович, (1849 – 1903), министър-председател на Сърбия 1902-1903, по потекло от Долна Белица
Литература редактиране
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки редактиране
- ↑ Beala di supra Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine..
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-155. (на френски)
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.[неработеща препратка]
- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.