Долна Диканя

село в община Радомир, обл. Перник

Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Долна Диканя
България
42.4411° с. ш. 23.127° и. д.
Долна Диканя
Област Перник
42.4411° с. ш. 23.127° и. д.
Долна Диканя
Общи данни
Население509 души[1] (15 март 2024 г.)
17,1 души/km²
Землище29,795 km²
Надм. височина689 m
Пощ. код2420
Тел. код07729
МПС кодРК
ЕКАТТЕ22085
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Радомир
Кирил Стоев
(ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Кметство
   кмет
Долна Диканя
Елинчо Колев
(ГЕРБ)
Долна Диканя в Общомедия
Паметник в Долна Диканя

География

редактиране

Между двете части на селото – Горна и Долна Диканя – се намира селскостопанска земя, така нареченото поле – Ръджовица. На единия му край се намира язовир Долна Диканя (към Горна Диканя).

Името на селото идва от диканя (тур. diken) – земеделско съоръжение за вършитба.

Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1927 и 1929 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Икономика

редактиране

Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици – главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Късно-средновековна църква „Света Богородица“. Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
  • Срещу селото се намира хълм с име „Света Петка“, където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.
  • Народно читалище „Никола Павлов Корчев-1928“ основано през 1928 г.

Личности

редактиране

Редовни събития

редактиране

15 август – Курбан на църква „Света Богородица“

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.