Долна Диканя
Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
| Долна Диканя | |
|---|---|
  Долна Диканя  Долна Диканя | |
| Общи данни | |
| Население | 488 души[1] (15 септември 2022 г.) 16,4 души/km² |
| Землище | 29,795 km² |
| Надм. височина | 689 m |
| Пощ. код | 2420 |
| Тел. код | 07729 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 22085 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Радомир Пламен Алексиев (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Долна Диканя Елинчо Колев (ГЕРБ) |
| Долна Диканя в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Между двете части на селото – Горна и Долна Диканя – се намира селскостопанска земя, така нареченото поле – Ръджовица. На единия му край се намира язовир Долна Диканя (към Горна Диканя).
ИсторияРедактиране
Името на селото идва от диканя (тур.diken) – земеделско съоръжение за вършитба.
Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1929 и 1927 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
ИкономикаРедактиране
Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици – главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.
Културни и природни забележителностиРедактиране
- Късно-средновековна църква „Света Богородица“. Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
- Срещу селото се намира хълм с име „Света Петка“, където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.
- Народно читалище „Никола Павлов Корчев-1928“ основано през 1928 г.
ЛичностиРедактиране
- Георги Кременлията (1840 – 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
- Свилен Русев (Бойко), един от петимата от РМС
- Никола Корчев – последният знаменосец на Самарското знаме
- Михаил Апостолов – Попето, войвода на ВМРО, който Гоце Делчев изпраща в Македония, (роден е в Горна Диканя). Подофицер от Кавалерията, човек със силен дух и воля.
- Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения
- Свилен Николов, орнитолог, предпечатар и страньор
- Костадин Горолов – Коце, майстор в покривните и височинни конструкции
- Росен Вучков, инженер в областта на ниско- и високотоковите уреди
Редовни събитияРедактиране
15 август – Курбан на църква „Света Богородица“
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
