Долна Диканя
Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
| Долна Диканя | |
|---|---|
  Долна Диканя  Долна Диканя |
|
| Общи данни | |
| Население | 460 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 29,795 km² |
| Надм. височина | 689 m |
| Пощ. код | 2420 |
| Тел. код | 07729 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 22085 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Радомир Пламен Алексиев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Долна Диканя Елинчо Колев (ГЕРБ) |
| Долна Диканя в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Между двете части на селото – Горна и Долна Диканя се намира селскостопанска земя. Така нареченото поле – Ръджовица. На единия му край се намира язовирът (към Горна Диканя).
ИсторияРедактиране
Името на селото идва от диканя (тур.diken) – земеделско съоръжение за вършитба.
Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1929 и 1927 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
ИкономикаРедактиране
Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици – главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.
Културни и природни забележителностиРедактиране
- Късно-средновековна църква „Света Богородица“. Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
- Срещу селото се намира хълм с име „Света Петка“, където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.
ЛичностиРедактиране
Георги Кременлията (1840 – 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание- Свилен Русев (Бойко), един от петимата от РМС.
- Никола Корчев – последният знаменосец на Самарското знаме.
- Михаил Апостолов – Попето, войвода на ВМРО, който Гоце Делчев изпраща в Македония,(роден е в Горна Диканя). Подофицер от Кавалерията, човек със силен дух и воля.
- Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения
- Свилен Николов, орнитолог, предпечатар и страньор
- Костадин Горолов – Коце, майстор в покривните и височинни конструкции
- Росен Вучков, инженер в областта на ниско и високотоковите уреди
Редовни събитияРедактиране
15 август – Курбан на църква „Света Богородица“
БележкиРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
