До̀лно О̀сеново е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Долно Осеново

Хоро по време на Рамазана
България
41.9552° с. ш. 23.2406° и. д.
Долно Осеново
Област Благоевград
41.9552° с. ш. 23.2406° и. д.
Долно Осеново
Общи данни
Население1514 души[1] (15 март 2024 г.)
18,6 души/km²
Землище81 351 km²
Надм. височина840 m
Пощ. код2757
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22753
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Кметство
   кмет
Долно Осеново
Бисер Сегменов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...)

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 1364
Българи 1341
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят 7
Неотговорили 15

География

редактиране

Село Долно Осеново се намира на 16 километра североизточно от гара Симитли. Разположено по южните склонове на планината Рила. Бански курорт от местно значение. Минералните извори са с температура от 53 до 58,5 градуса и общ дебит около 180 л/мин. Водата е сулфатно-хидрокарбунатно-натриева, флуорна с минерализация 0,57 г/л. Използва се при ревматични заболявания, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осеново, на СИ от Джумая, намира се на разстояние 3 1/2 часа; околност същата, како в по-горното село; селянете се минуват с дърводелство и скотоводство. 245 къщи; 1200 д. помаци с 30 д. българе.[3]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1864 души, от които 300 българи християни 1550 българи мохамедани и 14 цигани.[4]

До 1960 година Горно и Долно Осеново се смятат за две махали на общото село Осеново.[5]

Личности

редактиране
Родени в Долно Осеново
  •   Георги Митов (1886 – 1922), български революционер
  •   Ибраим Ботуш, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише: „Ибраимъ бѣше селскиятъ първенецъ, споредъ старата турска традиция. Тактиченъ и авторитетенъ. Преселвалъ се бѣ еднажъ въ Турция, но наново се завърналъ съ други съселяни въ Осеново, което мѫчно могли да забравятъ. Никога не се чу за нѣкакво безредие и неправда въ това село. Ибраимъ е билъ изтезаванъ отъ сърбофилската власть следъ 1934 г., защото билъ вѣренъ на Македонското движение.“[6]
  •   Салих, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО, началник на селската чета и понякога ръководител[6]
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989
  6. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.