Долно Осеново
До̀лно О̀сеново е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
| Долно Осеново | |
 Хоро по време на Рамазана | |
  Долно Осеново  Долно Осеново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1514 души[1] (15 март 2024 г.) 18,6 души/km² |
| Землище | 81 351 km² |
| Надм. височина | 840 m |
| Пощ. код | 2757 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22753 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Кметство – кмет | Долно Осеново Бисер Сегменов (БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...) |
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 1364 |
| Българи | 1341 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 7 |
| Неотговорили | 15 |
География
редактиранеСело Долно Осеново се намира на 16 километра североизточно от гара Симитли. Разположено по южните склонове на планината Рила. Бански курорт от местно значение. Минералните извори са с температура от 53 до 58,5 градуса и общ дебит около 180 л/мин. Водата е сулфатно-хидрокарбунатно-натриева, флуорна с минерализация 0,57 г/л. Използва се при ревматични заболявания, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.
История
редактиранеВ 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Осеново, на СИ от Джумая, намира се на разстояние 3 1/2 часа; околност същата, како в по-горното село; селянете се минуват с дърводелство и скотоводство. 245 къщи; 1200 д. помаци с 30 д. българе.[3] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1864 души, от които 300 българи християни 1550 българи мохамедани и 14 цигани.[4]
До 1960 година Горно и Долно Осеново се смятат за две махали на общото село Осеново.[5]
Личности
редактиране- Родени в Долно Осеново
Георги Митов (1886 – 1922), български революционер- Ибраим Ботуш, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише: „Ибраимъ бѣше селскиятъ първенецъ, споредъ старата турска традиция. Тактиченъ и авторитетенъ. Преселвалъ се бѣ еднажъ въ Турция, но наново се завърналъ съ други съселяни въ Осеново, което мѫчно могли да забравятъ. Никога не се чу за нѣкакво безредие и неправда въ това село. Ибраимъ е билъ изтезаванъ отъ сърбофилската власть следъ 1934 г., защото билъ вѣренъ на Македонското движение.“[6]
- Салих, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО, началник на селската чета и понякога ръководител[6]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
