Отваря главното меню

До̀лно О̀сеново е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Долно Осеново
Pomaks during Ramazan Bayram at Dolno Osenovo.jpg
Общи данни
Население 1476 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 81 351±0 km²
Надм. височина 840 m
Пощ. код 2757
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 22753
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Кметство
   - кмет
Долно Осеново
Бисер Сегменов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...)
Помаци танцуват по време на Рамазан Байрам в село Долно Осеново

ГеографияРедактиране

Село Долно Осеново се намира на 16 километра североизточно от гара Симитли. Разположено по южните склонове на планината Рила. Бански курорт от местно значение. Минералните извори са с температура от 53 до 58,5 градуса и общ дебит около 180 л/мин. Водата е сулфатно-хидрокарбунатно-натриева, флуорна с минерализация 0,57 г/л. Използва се при ревматични заболявания, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

ИсторияРедактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осеново, на СИ от Джумая, намира се на разстояние 3 1/2 часа; околност същата, како в по-горното село; селянете се минуват с дърводелство и скотоводство. 245 къщи; 1200 д. помаци с 30 д. българе.[1]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1864 души, от които 300 българи християни 1550 българи мохамедани и 14 цигани.[2]

До 1960 година Горно и Долно Осеново се смятат за две махали на общото село Осеново.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Осеново
  •   Георги Митов (1886 – 1922), български революционер, роден в Горно или Долно Осеново

БележкиРедактиране

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989