Бизово

селище в Гърция

Бизово (на гръцки: Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос, до 1926 година Μπίζοβο, Бизово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Бизово
Μεγαπλάτανος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 184 m
Население 378 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Бизово е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Бъзово с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ι.[2]

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Бизава с 57 джизие ханета (домакинства).[3]

В края на XIX век Бизово е село във Воденска каза на Османската империя. В 1860 година е построена църквата „Свети Николай“.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бизево (Bizevo) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 300 жители българи и 450 помаци.[5]

В 1882 година в Бизово е открито българско училище.[6]

Според Стефан Веркович към края на XIX век е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 406 души и 124 домакинства.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бизово живеят 150 българи християни и 650 българи мохамедани.[8]

Цялото християнско население на Бизово е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бизево (Bizevo) има 176 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бизово има 30 къщи славяни християни и 100 къщи славяни мохамедани.[10] В 1926 година е преименувано на Мегаплатанос. В селото са настанени понтийски гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 190 души.[11]

В 1981 година селото има 382 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него понтийският и „македонският език“ са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[12]

На източния вход на селото в платанова горичка е построена църквата „Свети Евстатий“.[13] В 1981 година на 1,5 km източно от Бизово жителите на Бизово, Саракиново (Саракини) и Тресино (Орма) построяват църквичката „Свети Илия“ до смятано за лечебно аязмо.[14]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 382 310 378

ЛичностиРедактиране

Родени в Бизово
  •   Димитър Аврамов (Δημήτριος Αβραμίδης), гръцки андартски деец, четник, син на андарта Христо Аврамов (Χρήστου Αβραμίδη)[15]
  •   Йоанис Самарас (Ιωάννης Σαμαράς ή Λεβέντης), гръцки андартски деец, четник[15]
  •   Петър Иванов (Πέτρος Ιωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[15]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
  4. The Church of Saint Nicholas in Megaplatanos. // Megaplatanos. Посетен на 27 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-28 в Wayback Machine.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. The Church of Saint Efstathios in Megaplatanos. // Megaplatanos. Посетен на 28 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-28 в Wayback Machine.
  14. The Chapel of Prophet Elias. // Megaplatanos. Посетен на 28 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-28 в Wayback Machine.
  15. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)