Дофинийски Алпи (на френски: Alpes du Dauphiné) се нарича съвкупност от планински масиви в историческата област Дофинé в югоизточна Франция. Те са част от Алпите – странични била, започващи от Котските Алпи. На юг са ограничени от долината на река Дюранс, на север – от река Арк,[1] отвъд която се простират Савойските Алпи. Ширина (от север на юг) – 169 км, дължина (от изток на запад) – 248 км. 662 върха са наименовани. Най-високата точка е връх Бар-дез-Екрен (4102 м).

Панорама от прохода Галибиер – масива Екрен.

Описание

редактиране

Дофинийските Алпи обхващат твърде различни хребети и възвишения, прострели се от главното алпийско било до долината на река Рона. Административно това са департаментите Дром, Изер и От-Алп. Общата тенденция е на снижение в западна посока – първите масиви са с височина над 3500 м, след това се снишават до около 2000 м. Включват се както същински части на планината (скалисти, стръмни, пресечени от дълбоки долини, осеяни с ледници), така и по-заоблените и обрасли с гори Предалпи. Съответно в тях човешката активност е твърде различна – ниските части са посещавани главно от туристи и групи за отдих, които се наслаждават на добре запазената природа. Високите привличат любители на алпинизма и скалното катерене, както и други търсачи на силни усещания. Най-високият масив Екрен е бил непознат до края на ХІХ в. поради трудните условия за преход. И днес там има твърде малко населени места или хижи.

Главна изходна точка за посещение на този дял на Алпите е големият град Гренобъл, който има и летище. На юг, на границата с Прованс се намира град Гап, а на изток в подножието на Котските Алпи – Бриансон. Пътищата и железопътните линии минават по долините на Драк и Арк, както и по дълбоката долина на река Романш, която разделя високите масиви на две части.

 
Иглите на Арв
 
Деволюй

Същинската част на Дофинийските Алпи се намира между реките Драк и Арк. Там са оформени три-четири масива – високите Екрен, Арв и Гранд Рус[2] и по-ниският Белдон.

  • Екрен (Écrins) е вторият по височина масив във Франция след хребета на Монблан.[3] Красивият Бар-дез-Екрен увенчава скалистата му снага. Общо 16 други върхове се издигат над 3500 м. природата е девствена, съхранена от националния парк Екрен. Над 40 големи ледника висят над долините. На юг той завършва с планината Шансор.
  • Арв (Arves) се намира на север от река Романш. На запад преминава в съседния масив Гранд Рус. Тук се издигат впечатляващите Игли на Арв (Aiguilles d'Arves) – три пирамидални върха, най-високият от които господства над тази част над планината (3514 м)
  • Белдон (Belledonne) започва от околностите на Гренобъл и се отправя на 60 км на север. Тук също има скалисти части, но те не могат да се сравнят със суровата красота на Екрен. Най-високият връх е Пик дьо Белдон (2977 м).
 
Клифовете на Веркор
 
Карта на Дофинийските Алпи

На запад (в т. нар. Предалпи) се постират още три планински вериги. От юг на север височината им намалява.

  • Деволюй (Dévoluy) се намира на северозапад от Гап – масив от варовикови скали с най-висок връх Тет де л'Обийо (2789 м).
  • Веркор (Vercors) на юг от Гренобъл, между долното течение на Изер и Дром. Части от него представляват плато, чиито стръмни скали (клифове) се виждат от Гренобъл. Най-висок връх – Веймон (2341 м).[4]
  • Шартрьоз (Chartreuse), на север от Гренобъл, достига до Шамбери. Върховете са предимно хълмисти, обрасли с гори. Най-висок връх – Шамшод (2082 м).

Преобладават ски курортите, но те са по-малобройни спрямо другите части на Алпите и са предимно в ниските западни райони. Най-известният е Ле Сет Ло, разположен на север от Гренобъл в Белдон. Лифтовете работят и през лятото за удобство на туристите. Проходите в района почти всяка година стават част от известната велообиколка Тур дьо Франс – за последно през 2018 г.[5] Най-митични са шеметните качвания на Кроа дьо Фер, Гландон и Галибиер. За алпинистите най-любим връх е Ла Бланш, който може да не е между най-високите в масива Екрен, но е с най-предизвикателните трекинги. Започвайки от Пюи Айо един друг трекинг минава по шеметни върхове – почти 14 км с денивелация 1479 м се вземат за време между 7 и 8 часа.

  1. Dauphiné Alps, Encyclopaedia Britannica
  2. John Ball, The Western Alps, London 1904, p. 108
  3. Dauphine Alps, peakvisor
  4. The Vercors Plateau, thunderbolts.info
  5. Dauphine Alps, peakvisor