Отваря главното меню

Драга̀на е село в Северна България намиращо в община Угърчин, област Ловеч.

Драгана
Общи данни
Население 195 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,079 km²
Надм. височина 279 m
Пощ. код 5524
Тел. код 06939
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 23060
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Драгана е разположено на 30 km западно от Ловеч – там, където Стара планина се слива с Дунавската равнина и може да се счита и за полубалканско и за полуполско село. От юг на север землището му се прорязва от долината на малката река Каменица. Самото село е разположено в едно неголямо разширение, оградено от стръмни склонове и скали, които го защитават от ветровете и придават по-мек характер на климата му. През зимата тук ги няма присъщите на дунавските села сурови студове, а летните нощи са прохладни. На югоизток от Драгана, в посока изток-запад, се издига дълъг около 10 km хребет, който започва от най-високата местност Усоето и стига до Пимотски връх, откъдето със стръмен горист скат слиза към реката. По билото на този хребет минава границата между землищата на Драгана и Угърчин. Северният му склон се спуска към дълбоко дере – Домуз дере, което се влива в Каменица от изток. На югозапад постепенно се издига заоблен хълм, носещ названието Високи връх. Северната и североизточната част на драганското землище представлява леко нагъната равнина – ниви, ливади, овощни градини, пасища и горички. В землището на Драгана се простират и няколко горски масива – Гущера, Шакирското, Узун келеме, Усойната, Билото, Мечи лъг.

ИсторияРедактиране

В римско време на мястото, където е днешната Драгана, е имало древно селище. Свидетелство за това са останките от крепостта Калето. Според легендата селото е кръстено на мома на име Драгана, която турците запалили в буренаците, за да я накарат да излезе и да приеме мохамеданската вяра. До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села – най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали – Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30 – 40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие обаче постепенно се смесват и общувайки, повечето от тези различия изчезват.

РелигияРедактиране

Влиянието на религията в Драгана е много слабо. В селото никога не е имало църква.

РазвитиеРедактиране

Културни и природни забележителностиРедактиране

Изключително красиво поречие на река Каменица, която се вие между високи скали и обрасли с непристъпна растителност брегове.

Има много пещери и извори в долината на реката и по хълмовете наоколо, чист въздух, отдалечено от промишлени зони село със запазен дух и прекрасни места за излети. Чистата балканска рекичка предоставя условия за риболов и почивка.

Редовни събитияРедактиране

Празникът на селото е на 6 септември и по случай празника всяка година се организира тържество, като от поканените гости присъстват и наши политици.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Найденов, Михаил, „Драгана – отдалече и отблизо“, София, Изток-Запад, 2004