Драгоевска планина

планина в България

Драгоевската планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в Област Шумен, между река Голяма Камчия и десният ѝ приток Брестова река.[1]

Драгоевска планина
Южната порта на крепостта в Преслав на фона на Драгоевската планина
Южната порта на крепостта в Преслав на фона на Драгоевската планина
43.101° с. ш. 26.834° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Шумен)
Част отПредбалкан
Най-висок връхОтъка
Надм. височина608,7 m
Подробна карта
Подробна карта
Драгоевска планина в Общомедия
Преславска (вляво) и Драгоевска планина (вдясно) разделени от река Голяма Камчия (в средата)
Седловината между Върбишка и Драгоевска планина западно от село Риш (вляво Върбишка, вдясно Драгоевска планина)

Планината е разположена в посока северозапад-югоизток с дължина около 32 km и максимална ширина до 8 km. На северозапад пролома на река Голяма Камчия я отделя от Преславска планина. На североизток граничи със Смядовското поле и част от течението на река Голяма Камчия и тук по подножието ѝ преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На югозапад граничи с историко-географската област (котловина) Герлово, а на юг – с Ришката котловина. На изток цялото течение на Лопушанска река (десен приток на Голяма Камчия) я отделя от най-северните разклонения на Върбишка планина, а на юг, западно от село Риш чрез ниска седловина (390 m) двете планини се свързват. Източната част на планината е разделена от Веселиновския пролом на Брестова река (десен приток на Голяма Камчия).[1]

Билото на планината е плоско, леко наклонено на югоизток, със средна надморска височина от 500-600 m. Най-високата точка е връх е Отъка (608,7 m), издигащ се в северозападната ѝ част[2]. Изградена е от нагънати долнокредни варовито-мергелни пластове на Преславската антиклинала. Почти цялата планина е обрасла с плътна горска покривка от бук и габър на север и горун и габър на юг.[1]

В северния склон на планината е разположено село Драгоево, от името на което идва и названието на планината, а на южния ѝ склон село Александрово.[1]

По двете крайни подножия на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

По северните склонове на планината се намира резервата „Патлейна“, заемащ площ от 37,8 хектара[3], където е разположена и хижа „Патлейна“ (360 m н.м)[4]. Тук е и естественото находище на терциерен реликт от вида „див рожков“. В планината се намира манастира „Свети Пантелеймон“[5].

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране