Disambig.svg За едноименното село в Република Македония вижте Драгоево (Община Щип).

Драгоево е село в Североизточна България. То се намира в Община Велики Преслав, област Шумен.

Драгоево
Общи данни
Население807 души[1] (15 септември 2022 г.)
15,8 души/km²
Землище51,119 km²
Надм. височина203 m
Пощ. код9860
Тел. код05332
МПС кодН
ЕКАТТЕ23340
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Велики Преслав
Янко Йорданов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Вичко Иванов Вичев

ГеографияРедактиране

Село Драгоево е разположен на 7 км от старопрестолния град Велики Преслав в подножието на Драгоевския Балкан и на 18 км от град Смядово. В близост до селото са селата Златар, Мокреш и Миланово.

ИсторияРедактиране

ДревностРедактиране

Теренно археологическо издирване, осъществено от Юрий Йоргов разкрива две селищни могили в землището на село Драгоево. Първата селищна могила, наречена Ялъмова, е населявана през халколита и е с диаметър 100 м и височина 4,5 м. Тя е разположена на 1,3 км югоизточно от селото, в местност Стария кладенец, на брега на река Каленик. На 50 м източно от нея се намира селище от същия период с площ 2 дка. Втората селищна могила, наричана Помпената станция, е с диаметър 80 м и височина около 2 м, разположена в местност Великов чеир, на 3,3 км северно от селото, на брега на приток на река Голяма Камчия, срещу разклона за село Мокреш[2]

АнтичностРедактиране

В землището на Драгоево са открити находки от античния период, съдържащи тракийско въоръжение – връх на копие, датирано IV–III в пр. Хр.[3]

Османски периодРедактиране

Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.

През 1697 година унгарският пътешественик Янош Комароми отбелязва, че българското село Драгойкьой е разположено в полите на планината Новак и е прочуто с виното си.[4] Селото е отбелязано и в пътеписите на Жан-Клод Флаша (средата на XVIII век), Руджер Йосип Бошкович (1762),[5] Карстен Нибур (1767), граф д'Отрив (1785), полковник Лен (1793), поручик Веригин (1827), майор Кепъл (1829) и други.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен[6] Той съобщава името му като Драгой и го определя като голямо село, разположено в подножието на висока планина и в началото на красива долина, чиито води образуват един от притоците на рекичката, вливаща се във Варненския залив. Според френският източник в началото на XIX век околностите на селото са плодородни и добре обработени, но през последната война между турци и руси Драгоево е крайният предел на проникването на руската армия.

По време на следващата Руско-турска война от 1828 – 1829 година селото е опожарено.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19342733
19462744
19562539
19652310
19751942
19851669
19921455
20011229
2011860

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 860 100.00
Българи 789 91.74
Турци 4 0.46
Цигани 5 0.58
Други 6 0.69
Не се самоопределят 5 0.58
Не отговорили 61 7.09

РелигииРедактиране

Населението е православно. Едно от малкото населени места в района, където не се изповядва друга религия и няма други етноси, освен българския.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Селото има: Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“; Целодневна детска градина „Славейче“; Народно читалище „Васил Друмев“; Фолклорен състав „Дядо Драгой“, получил множество награди в страната и чужбина, а също така театрален самодеен състав „Георги Лунгов“ В Драгоево има възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка), построена през 1871 година, а над селото се намира язовир „Пануца“, до който са развалините от старобългарски манастир.

Жители и инфраструктураРедактиране

В селото живеят много млади хора, които имат възможността да се радват на доста развлечения: няколко заведения, нощен клуб, хранителни магазини и др. Няколко варненски семейства имат къщи тук. Разположено е на главен път и през него всекидневно минават доста хора по една или друга причина. Това също допринася за развитието на село Драгоево.

В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.

В селото живее и работи художника Петър Димов. Завършва Университета по изкуствата в Москва. Работи живопис, рисунка, графика, малка пластика и керамика. Редица художествени галерии и частни колекции в Германия, Норвегия, Дания, Франция, Япония, САЩ притежават негови творби. Участва в много национални и международни изложби, наред със самостоятелните.

Редовни събитияРедактиране

Традиционен събор, който се празнува през последната неделя на месец октомври.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско (Материали и документи), Шумен 1998.
  • Исторически материали по историята на село Драгоево – Георги Лунгов

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  3. Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
  4. Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век, С. 1976, с. 41
  5. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 48
  6. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  8. „Справка за населението на село Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017.
  9. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)

Външни препраткиРедактиране