Преславска планина
Преславска планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Шумен, между река Голяма Камчия и левият ѝ приток Врана.
| Преславска планина | |
 Изглед към Преславска планина и Търговищки пролом (Боаза), горе вдясно хижа „Младост“ | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Търговище, област Шумен) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Голяма Въшкадалница |
| Надм. височина | 723,4 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географска характеристика
редактиранеПланината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия – от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан.
Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600 – 700 m, със слабо откроени върхове. Най-високата точка е връх Голяма Въшкадалница (723,4 m), издигащ се в източната ѝ част[1]. Има силно развити карстови форми. Изградена е от нагънати долнокредни варовити и мергелни пластове на голямата гънка на Преславската антиклинала.
Изцяло е обрасла с габърови и церови гори, примесени с липа, ясен и др. По северните варовити склонове са останали малки площи с реликтни и ендемични растителни видове (конски кестен и др.), които се опазват в резервата – Дервиша[2]. Почвите са сиви горски и рендзини. Северното и южното подножие на планината е заето от лозя и овощни градини. Планината е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен вид ливаден дърдавец[3].
Селища
редактиранеПо северното ѝ подножие са разположени град Велики Преслав и селата Имренчево, Кралево, Мостич, Овчарово и Стража, а по южното ѝ подножие – селата Иваново, Копрец, Методиево, Преселец, Пролаз, Търновца и Черковна.
Транспорт
редактиранеПо двете крайни подножия (западно и източно) на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- На запад, през Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана, на протежение от 5,1 km – участък от първокласен път № 4 Ябланица – Велико Търново – Шумен.
- На изток, през пролома на река Голяма Камчия, на протежение от 12,8 km – участък от първокласен път № 7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“.
Забележителности
редактиранеНа няколко километра от гр. Търговище, близо до прохода Боаза се намира откритият древен град Мисионис (Крумово кале)[4].
По известни хижи са „Младост“ (618 м н.м), „Соколите“ (600 м н.м)[5].
Други
редактиранеНа Преславската планина е наречена улица в квартал „Дървеница“ в София (Карта).
Фотогалерия
редактиране-
Река Голяма Камчия между Преславска и Драгоевска планина -
Изглед към Преславската планина и прохода „Боаза“ (вдясно), а в далечината язовир „Поляница“ -
Изглед към Преславската планина и прохода „Боаза“, горе вдясно хижа „Младост“ -
Хижа „Младост“
Външни препратки
редактиранеВижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Е-НЦИКЛОПЕДИЯ – Преславската планина[неработеща препратка]
- ↑ bgrod.org, архив на оригинала от 11 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120111131259/http://bgrod.org/geografia/index.php?id=100, посетен на 19 септември 2009
- ↑ bspb.org
- ↑ ivoso.blog.bg
- ↑ www.planinite.info
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 389.