Драгомир
- Тази статия е за селото в България. За средновековния владетел вижте Драгимир.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Драгомир е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.
Драгомир | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 257 души[1] (15 март 2024 г.) 8,95 души/km² |
Землище | 28,751 km² |
Надм. височина | 335 m |
Пощ. код | 4184 |
Тел. код | 0318 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 23426 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Съединение Георги Руменов (БЗНС; 2023) |
Кметство – кмет | Драгомир Генка Игнатова (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Драгомир е разположено в Южен-Централен район, в подножието на Средна гора, в непосредствена близост до язовир „Пясъчник“, Старосел, Копривщица, Панагюрище, Красновски минерални бани и Хисаря.
Надморската височина на селото е от 300 – 499 м., като района е хълмист („Кара тепе“, „Русински връх“ и „Дончова могила“).
История
редактиранеИнтересно е наименованието на една от махалите в селото. Името и е: „Кършияка“. Възрастните жители на Драгомир, твърдят, че то е производно от турското – „Кърши яка“ (бъл: от другата страна). Поради факта, че за да се стигне да тази махала се минава през мостче, под което тече малка река.
Обществени институции
редактиранеВ с. Драгомир се намира църковният храм „Свети Димитър“. По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на османската власт. През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм „Свети Димитър“ родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възраждат храма отново, който е осветен на 08.05.2005 г. от пловдивския митрополит Арсений.
Народно читалище „Искра“ – с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6750 тома книги.
Паметници
редактиранеВ центъра на с. Драгомир, са изградени два паметника. Единият увековечава паметта на всички загинали войни от селото във войните за национално обединение. Проектът за паметника е изготвен още след Първата световна война, но е реализиран едва след 1925 г. В непосредствена близост до този паметник е изграден и другият. В местността „Св. Георги“ – (местността се намира над селото) е изграден паметник, който означава мястото, на което на 02.06.1999 г. при учебно-тренировъчен полет катастрофира изтребител МиГ-21 с пилоти: майор Георги Русев и капитан Сашо Николов.
Редовни събития
редактиране- 14.02 – „Трифон Зарезан“ се отбелязва ежегодно с ритуално „зарязване“ на лозята, тъй като района по традиция е лозарски.
- 22.03 – Кукерски обичай „Джумал“, възроден през 2014 г. Посреща се пролетта и се гонят злите духове. Обикаля се всяка къща и се благославя за здраве и берекет. В него вземат участие голяма част от жителите на селото.
- 06.05 (Гергьовден) – Традиционният ежегоден събор на селото в местността „Свети Георги“, в която се провежда съборът с традиционните „борби“. В по-нови времена „борбите“ се провеждат в парка на селото, който се намира с близост до кметството.
Дадени жертви от селото в различни периоди
редактиране- Загинали през Балканската война (1912 – 1913 г.)
- Андон Андреев
- Блако Стойнов Малинов
- Георги Лулчев Иванов
- Георги Колев Матов
- Димитър Виденов
- Иван Кунчов Лулов
- Манчо Велков
- Петър Русев
- Петър Търкаланов
- Петко Георгиев Матов
- Спас Лазаров Гущеров
- Стоян Пенчев Иванчев
- Загинали през Първата световна война (1915 – 1918 г.)
- Атанас Иванов Иванчев
- Андон Димитров Боев
- Атанас Златанов
- Георги Добрев Нетов
- Григор Георгиев Зяпков
- Георги Николов Боев
- Георги Цоцев
- Георги Марин
- Динко Цоцев
- Димитър Петров
- Илия Иванов
- Иван Симеонов
- Коста Пенчев Иванчев
- Марин Русинов Стоянов
- Марко Царев
- Никола Стойчев Калайджиев
- Никола Стоянов
- Никола Виденов
- Никола Лулов
- Петко Динков Дончев
- Петър Ангелов Мирчев
- Стоян Петков Брандийски
- Убити през Втората световна война
- Марко Георгиев Григоров
- Пено Георгиев Пенов
- Петър Костов Стоянов
- Васил Стоянов Съталийски
- Убити земеделци в периода 1923 – 1925 г.
- Динко Спасов Матов
- Слави Маклатинов
- Атанас Динков
- Убити от комунистите
- Динко Нисторов Георгиев през 1944 г.
- Отец Георги Атанасов
- Лежали в комунистическия лагер в гр. Белене
- Стоян Николов Атанасов – „Сирака“
- Илия Рафаилов
- Луко Маклатинов
Икономика
редактиранеВ района около селото са разположени множество лозови масиви, в които преобладават винените сортове: „мерло“ и „каберне“.