Драгош (дем Долна Джумая)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Драгош (община Битоля).
Драгош (на гръцки: Ζευγολατειό или Ζευγολατιό, Зевголатио, до 1927 Δραγόσι, Драгоси[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 480 жители (2001).
| Драгош Ζευγολατειό | |
| — село — | |
  Драгош  Драгош  Драгош | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 29 m |
| Население | 249 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е по лично име от Драго, от старобългарски драгъ, < *Драгощь с щ от *tj, образувано от личното име Драгота с посесивна наставка -jь-.[2]
Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма Драгошта е притежателно прилагателно със суфикс -jā от *Dargotja от личното име Драгота.[3]
В Османската империя редактиране
Селото е споменато в грамоти на Стефан Душан от 1349 година като село Драгошта, и от 1349 година като село Драгошту.
В XIX век Драгош е българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгош (Dragoch) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 160 мюсюлмани и 30 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Драгош, чифлик близу до Струма. От Турбеш на СЗ 1 час. Същото състояние; 25 български къщи.[5] | “ |
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 460 жители, от които 400 българи и 60 цигани.[6]
Всички християни от Драгош са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош (Dragoche) живеят 320 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1918 година в селото са заселени гърци бежанци от ортакьойското (ивайловградското) село Пелевун, останало след Междусъюзническата война в България. Пелевунци се изселват в Гърция в 1913 година. През 20-те години живеещите в селото турци са изселени в Турция. В 1922 - 1923 година в селото са заселени няколко семейства от Епир.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Зевголатио.[9] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 95 бежански семейства и 407 души.[10] В 1932 в селото са заселени каракачани от Епир.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чал[11] | Τσάλ Λόφος | Перасма | Πέρασμα[12] | възвишение на Ю от Драгош и на СЗ от Орляк (141 m)[11] |
| Шейтан[11] | Σεϊτάν | Диаволу Рема | Διαβόλου Ρέμα[12] | рекичка на Ю от Драгош, десен приток на Струма[11] |
| Дурпесина[11] | Ντουρπεσινέ | Дисватон Рема | Δύσβατον Ρέμα[12] | рекичка на Ю от Драгош, десен приток на Струма[11] |
| Адичка[11] | Άντιτσκα | Ризома | Ρίζωμα[12] | местност на ЮИ от Драгош, по десния бряг на Струма[11] |
| Иляз Мезари[11] | Ίλιάζ Μεζαρί | Мнимата | Μνήματα[12] | местност на ЮИ от Драгош, по десния бряг на Струма[11] |
| Гуру Чешме[11] | Γκουρού Τσεσμέ | Ксери Вриси | Ξερη Βρύση[12] | местност на ЮЮЗ от Драгош[11] |
| Деве тепе[11] | Ντερέ Τεπέ | Камилокорифес | Καμηλοκορυφές[12] | възвишение в Карадаг на ЮЗ от Драгош (556 m)[11] |
- Преброявания
- 1913 – ?
- 1920 – 155 души
- 1928 – 438 души
- 1940 – 401 души
- 1951 – 525 души
- 1961 – 706 души
- 1971 – ? души
- 1981 – 313 души
- 1991 – 441 души[13]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ а б Δήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό Архив на оригинала от 2010-08-11 в Wayback Machine..
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό. Απογραφές[неработеща препратка].