Дранич
Дра̀нич (на гръцки: Αντιφίλιπποι, Антифилипи, до 1927 година Δρανίτσι, Драници[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
| Дранич Αντιφίλιπποι | |
|---|---|
| — село — | |
 Дранич, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план Драмското поле и планината Чалдаг | |
  Дранич  Дранич  Дранич | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 869 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 641 00 |
| Телефонен код | 2592 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 100 m надморска височина на 7 километра северозападно от демовия център Правища (Елевтеруполи),[2] на брега на бившето езеро Берекетли гьол, точно срещу древния град Филипи, откъдето идва и новото гръцко име, в превод Срещу Филипи.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от дрян и наставка -ич, сравнимо с Мелникич с ѣ > а вероятно на гръцка почва, подобно на Δρανίτσα от Дрѣница.[3] Според „Българския етимологичен речник“ името също е от дрян.[4]
В Османската империяРедактиране
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дранич:
| „ | Дранич, мохамеданско село; 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. Жителите са помаци. От града е на половин часа разстояние.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дранич (Дрѣничъ) е турско селище. В него живеят 400 турци.[6]
В ГърцияРедактиране
В 1923 година жителите на Дранич са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Драници (Δρανίτσι) на Антифилипи (Αντιφίλιπποι).[7] До 1928 година в Дранич са заселени 123 гръцки семейства с 460 души - бежанци от Турция.[8] Българска статистика от 1941 година показва 878 жители.[2]
Населението произвежда традиционно тютюн, пшеница и царевица.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 509[2] | 438[2] | 555[2] | 832[2] | 951[2] | 960[2] | 802[2] | 859[2] | 813[2] | 1073 | 869 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 225. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30