Мелникич
Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 759 жители.
|
Мелникич Μελενικίτσι |
|
|---|---|
  Мелникич  Мелникич |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 184 m |
| Население | 759 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Серското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]
В Османската империяРедактиране
През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. ?0 къщи чисти българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]
Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученика.[5]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мелникич
Георги Мухчинов (1866 – 1899), войвода на ВМК- Дане Мелникичли, български революционер, заловен и осъден в 1897 година, лежал до 1904 година в Серския затвор, след което преместен по заповед на Хилми паша в Солун[7]
- Димитър (Митруш) Илиев Кърпачев, български революционер от ВМОРО, четник[8]
- Дионисий Стойчов, учи в богословските училища в Халки и в Белград (1876), по време на Сръбско-турската война моли Добродетелната дружина за парична помощ, за да се завърне в България[9]
Костас Тренциос (р. 1957), гръцки политик- Синодин Попсидеров (1601 – ?), духовник, хронист
- Прокопий Мелнишки (? – 1891), мелнишки митрополит
- Тома Попстоянов (1887 – 1946), деец на ВМОРО
- Починали в Мелникич
- Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
- Никола Николиев (? – 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРО
БележкиРедактиране
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 158.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 116-117.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.67
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 210.