Драчево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.
Драчево е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.
| Драчево | |
  Драчево  Драчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 606 души[1] (15 март 2024 г.) 18,1 души/km² |
| Землище | 33,474 km² |
| Надм. височина | 65 m |
| Пощ. код | 8319 |
| Тел. код | 055505 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 23604 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Кметство – кмет | Драчево Йона Чобанова (БСП) |
География редактиране
Селото е разположено на североизточните разклонения на рида „Кара тепе“, северната част на Странджа планина, на 9 km източно от общинския център Средец и на 29 km от областния център Бургас. Край него е известната красива местност „Фъкъ дере“, през която тече Факийска река. Популярни местности в землището на селото са: „Елинските гробища“, „Двата гроба“, „Капаклията“, „Юрта“, „Каишбаир“ и др.
История редактиране
Заселено е през 1830- 1840 г. Било е турско и се е наричало Къркчалъ (четиридесет драки). Земята владеел Осман бей, който имал многолюдна челяд. На полето и във фермите на бея имало работа и заприиждали, и се заселили българи. След Руско-турската война турците се изселват и в селото остават само българи. В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Къркчалъ и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.[2]
Постепенно в селото се заселват и много българи бежанци от Източна Тракия, предимно от Лозенградско, бягащи от турците през 1903 – 1904 г. (Преображенското въстание) от селата Кулата, Паспалово, Терзидере, Каракоч, Ковчаз, Цикнихор. Благоприятните условия за земеделие привлекли преселници от селата Момина църква, Горска поляна и Горно Ябълково. Към края на 19 век в Къркчалъ вече живеят около 280 домакинства, които обработват 15 хиляди декара земя.
През 1934 г. Къркчалъ се преименува с българското име Драчево.
Първата черква е построена от плетеница, измазана с кал и вместо камбана, се е използвало дървено клепало. Новата, масивна черква е изградена през 1902-1903 г., с една медна камбана, монтирана на камбанарията в двора.
Първото училище, с начален курс е открито през 1886 г., в две стаи от къща. По-късно е построена масивна сграда на един етаж. През 1937 г. е надстроен и горният етаж и е открита прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“, от първи до трети (днес седми) клас.
Читалището „Изгрев“ е основано през 1930 г.
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 443 |
| Българи | 280 |
| Турци | - |
| Цигани | 160 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
Културни и природни забележителности редактиране
Храм „Успение Богородично“ редактиране
Храма е построен през 1903 г. от майстор строител Цаню Ганчев от известния по онова време тревненски род Уста Генчови. Иконостаса е изработен от неговия син Божко Цанюв. Ръководител на строежа е бил свещеник Георги поп Христов. Той е роден през 1860 г. Завършил е духовна семинария в гр. Одрин. Отец Георги умира през 1943 г. и тялото му е положено в двора на храм „Успение Богородично“. След него свещеник е Иван Тодоров, от 1945 г. до 1958 г. Отец Иван е роден през 1919 г. в с. Къркчалъ /Драчево/. Други свещеници са били: отец Лефтер от гр. Средец, отец Георги Куртев от Тополовградския край, отец Велик от село Пирин, област Благоевград. През 2014 г. бе извършен основен ремонт по проект финансиран по европейските програми на стойност над 230 хил. лв.
Кралимарковия бастун редактиране
Вековно дъбово дърво олицетворяващо силата, могъществото и непобедимостта на българина. Намира се в местността „Факъдере“ на около 2 км от селото. Това е една от най-големите природни забележителности на територията на село Драчево.
Редовни събития редактиране
Всяка година се провежда събор в селото на 9 септември.
Личности редактиране
В селото е родена странджанската народна певица Комня Стоянова – основател и солист в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, София.
Певицата е сред съоснователките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. С ансамбъла и като солистка пее в много европейски страни и САЩ. Записва много песни в БНР и Балкантон. Особено популярни сред тях са „Турчин робини караше“, „Булко Тудорко“, „Бяла Стана“. В пеенето ѝ могат да се открият черти на най-древния песенен стил от Странджа. През 1994 година името ѝ е включено в Световната енциклопедия „Музиката на света“, издадена в Лондон.
Селото е дало много учители, лекари, инженери, икономисти и един професор Иван Стоянов Димов.
Литература редактиране
Драчево ще бъде във времето (2014) – от Атанас Радойнов
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 587.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
