Факийска река тече в Югоизточна България, област Ямбол (община Болярово) и Област Бургас (общини Средец и Созопол).

Факийска река
Факийска река при село Голямо Буково
Факийска река при село Голямо Буково
42.0797° с. ш. 27.0033° и. д.
42.3947° с. ш. 27.3889° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ямбол
Община Болярово
Област Бургас
Община Средец
Община Созопол
Дължина87,3 km
Водосб. басейн641 km²
Отток4,84 m³/s
Начало
МястоЗападна Странджа,
на 1,7 km северно
от село Странджа
Координати42°04′46.92″ с. ш. 27°00′11.88″ и. д. / 42.0797° с. ш. 27.0033° и. д.
Надм. височина463 m
Устие
МястоМандренско езероЧерно море
Координати42°23′40.92″ с. ш. 27°23′20.04″ и. д. / 42.3947° с. ш. 27.3889° и. д.
Надм. височина6 m

Реката се влива в Мандренското езеро. Има дължина от 87,3 km, която ѝ отрежда 36-о място сред реките на България.

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Факийска река извира от западната част на планината Странджа, на 463 m н.в. под името Гъркова река, на 1,7 km северно от село Странджа, Община Болярово. До село Голямо Буково тече в тясна безлесна долина – до село Момина църква на север, до село Факия – на североизток, а до село Голямо Буково – на изток. След последното село Факийска река навлиза в дълбока, тясна (на места каньоновидна) и залесена долина с множество меандри, като разделя ридовете Каратепе на северозапад и Босна на югоизток (части от Странджа). След заличеното село Раков дол долината ѝ се разширява, а след село Зидарово навлиза в Бургаската низина, като образува широка наносна долина. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се в южната част на Мандренското езеро на 1,5 km югозападно от село Димчево.

Водосборен басейн, притоци

редактиране

Площта на водосборния басейн на Факийска река е 641 km2[1]. На северозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборния басейн на Средецка река, на югозапад – с водосборните басейни на реките Тунджа и Марица, а на югоизток – с водосборните басейни на реките Велека и Изворска река.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен проток):

  • ← Върли дол
  • → Крива река
  • ← Олуджак
  • ← Селска река
  • Белевренска река (Селска река)
  • ← Бялата река
  • → Сарпасан
  • → Дорбалийца
  • ← Селския дол
  • ← Селската река
  • ← Малката река
  • ← Селска река
  • Даръдере
  • → Юрта

Хидроложки показатели

редактиране

Реката се характеризира със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през февруари-март. Лятно-есенните месеци август-октомври са маловодни. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура.

Средният годишен отток при село Зидарово е 4,84 m3/s

Селища по поречието

редактиране

По течението на реката са разположени 4 села в Област Бургас:

Стопанско значение

редактиране

Във водосборния басейн на Факийска река са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет, от които се напояват 2425 декара земеделски земи. Изграден е изравнител при заличеното село Раков дол с обем W=3 000 000 m3 за водоснабдяване на „Промет“ ЕАД, чието годишно потребление възлиза на 10 000 000 m3.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 461.