Дуарте Философ (на португалски: Duarte I o Eloquente, Едуард Красноречивия) е крал на Португалия от 1433 до 1438 г. Важна страна на неговото управление е културната му дейност. Още като млад Дуарте написва трактатитеПреданият възпитател“ и „Изкуството да яздиш на всяко седло“, както и няколко поеми. Той умира малко преди да завърши започнатия от него процес за пренаписване на Португалския кодекс от закони.

Дуарте Философ
Duarte I o Eloquente
11-и крал на Португалия
Duarte-P.jpg
Управление (1433 – 1438)
Наследил Жуау I
Наследник Афонсу V
Лични данни
Роден
Починал
Тумар, Португалия
Погребан в Манастир Баталя
Подпис Assinatura D. Duarte.svg
Семейство
Династия Авис Авис
Баща Жуау I
Майка Филипа Ланкастър
Брак Елеонора Арагонска
Потомци Афонсу V, [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]], Хуана
Герб Brasão de armas do reino de Portugal (1385).svg
Дуарте Философ
Duarte I o Eloquente
в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и ранни годиниРедактиране

Роден е на 31 октомври 1391 година във Визеу, Португалия. Син е на крал Жуау I и Филипа Ланкастърска. Кръстен е на английския крал Едуард III, който е негов прадядо.

Като инфант Дуарте винаги помагал на баща си в изпълнението на държавните дела. През 1415 г. е посветен в рицарство, след като Португалия превзема Сеута.

Крал на ПортугалияРедактиране

Дуарте се възкачва на португалския престол през 1433 г., след като баща му умира от чума. За краткото си управление, което продължава пет години, Дуарте свиква Кортесите (народното събрание в Португалия) повече от пет пъти за обсъждане на начинанията му в международната политика и управлението на страната.[1]

Войната в Мароко и последициРедактиране

Дуарте следва напълно политиката на баща си за завладяване на средиземноморския бряг на Мароко. Той инициира и финансира експедициите на прочутия си брат, Енрике Мореплавателя.[2]

Португалската колония в Сеута бързо се превръща в тежест за държавната хазна, а единствената полза от владеенето ѝ е, че островът държи подстъпите към Танжер. След превземането на Сеута от Португалия керваните от камили, пътуващи в Северна Африка, започват да използват Танжер като ново търговско средище. Това лишава Сеута от стоките и благата, които са я правили атрактивен пазар до този момент, и тя се превръща в изолирана област.

През 1437 г. двамата му братя, Енрике и Фернанду, подтикват Дуарте да предприеме нападение срещу Танжер, за да завладее по-добрата база за бъдещо проникване в Атлантика. В двора на Дуарте няма пълно единодушие относно експедицията срещу Мароко, тъй като другите му двама братя, инфант Жуау и инфант Педро, са против нападението на Мароко и се опитват да го предотвратят. Двамата се оказват прави. Атаката срещу Танжер се оказва неуспешна, в нея Португалия понася прекалено големи загуби в човешка сила. За да си осигурят свободен коридор за отстъпление към родината, португалците са принудени да предадат за заложник най-малкият брат на Дуарте, Фернанду. Впоследствие, за да го освободят, арабите поставят единствено условие – предаване обратно на Сеута.

Последни годиниРедактиране

В началото на 1438 г. Дуарте събира Кортесите в Лейрия за решение относно продължаване на войната. Кортесите отказват да ратифицират мирния договор за замяна на Сеута срещу пленника, изисквайки от краля да намери друг начин за постигане на освобождението на Фернанду.

Същото лято Дуарте умира в Томар от чума, както неговия баща и майка преди него. Нещастният инфант Фернанду остава в плен в град Фес до своята смърт през 1443 г.[3]

Семейство и наследнициРедактиране

 
Надгробие на Дуарте и Елеонора Арагонска

През 1428 г. Дуарте се жени за Елеонора Арагонска, дъщеря на Фернандо I Арагонски. Двамата имат девет деца:

ГалерияРедактиране

Жуау I крал на Португалия (1433 – 1438) Афонсу V

ИзточнициРедактиране

  1. Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
  2. Чарлз Реймънд Бизли – Хенрих Мореплавателят, изд. Наука и изкуство, 1982 г., поредица „Портрети“
  3. Stephens, Henry Morse. The Story of Portugal, G.P. Putnam's sons, 1903