Отваря главното меню

Дубровнишка грамота

Грамота на цар Иван Асен ІІ за свободен достъп на търговците от Дубровник във всички области на българското царство

Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.

Дубровнишка грамота
Грамота на цар Иван Асен ІІ за свободен достъп на търговците от Дубровник във всички области на българското царство
JoanAsenDeed.jpg
Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Информация
Вид документ от българската царска канцелария
Влизане в сила 1230
Страни
по споразумението
Второ Българско царство
Дубровнишка република
Език среднобългарски

Грамотата съдържа данни за териториалното разширение на Българското царство след битката при Клокотница, както и ценни податки за състоянието на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.[1]

Текст на грамотатаРедактиране

ОригиналРедактиране

†дава црⷭ҇ми ѡ́риꙁмѡ си хѡ҆рѣ дѫбрѡвнишстѣи лꙕбѡвныⷨ и всевѣрнымъ гѡстемъ црⷭ҇ми : да ѩдꙋ хѡ́дꙙтъ пѡ всеи хѡрѣ црⷭ҇ми : с кꙋпиѫ каквѫ либѡ : или нѡсꙙⷮ : или женѫⷮ или кꙋпиѫ каквѫ либѡ нѡсꙙⷮ и дѡ кѡꙗ либѡ ꙁемѣ или хѡ́ры . дѡидѫⷮ : или дѡ бъдынѣ . или браничова и бѣлграда дѡидѫⷮ : или дѡ трънѡва: и пѡ всемꙋ ꙁагωриꙋ хѡдꙙⷮ или дѡ прꙙслава или карвꙋнъскыѣ хѡры придѫⷮ или кръⷩ҇стѣи хѡрѣ: или бѡрꙋистѣи: или в ѡдриⷩ и в димѡтикѫ или в скѡⷫскѫѫ хѡ́рѫ: или прилѣпскѫѫ: или в дѣвѡлскѫѫ хѡрѫ. или в ꙁемꙙ арбанаскѫѫ: или в солꙋнъ: идѫтъ: по всꙙдꙋ: да си кꙋпѡваѫ и прѡдаваѫтъ: свѡбѡⷣнѡ: бесъ всѣкѡѫ пакѡсти: да не имаѫтъ пѡ всѣхъ хѡ́раⷯ црⷭ҇ми и градѡвѣхъ: и клисꙋраⷯъ. ꙁапрѣтениа: нѫ да си хѡ́дꙙⷮ: и кꙋпꙋѫтъ: и прѡдаваѫтъ бес печѣли: ѣкѡ и всевѣрнии и лꙕбѡвнии гѡстє црⷭ҇ми: ктѡ ли имъ спакѡсти ѡ́ щѡм либѡ: или на клисꙋрѣ или на фѡрѡсѣхъ. или где либѡ прѣꙁъ ꙁакѡⷩ о кꙋмерки тѡ҆ да є вѣстъ: тѡи е прѡтивникъ црⷭ҇ми: и милѡсти н́е щє имѣти нѫ великѫ имає ѡ҆ргиѫ патити ѿ црⷭ҇ми. +


† АСѢНЬ ЦР: БЛЪГАРѠМЪ Н ГРЪКОМЪ †

На съвременен български езикРедактиране

Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми.

АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ

Информация за Второто българско царствоРедактиране

Издаването на грамота представлява практика, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е важен исторически извор за търговските връзки, които Иван Асен II установява след битката при Клокотница, и за териториалния обхват на Българското царство по онова време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Информация за развитието на българския езикРедактиране

В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и употреба на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол хотѣтн, която започва да се използва за образуване на глаголи от бъдеще време.[2] В това отношение Дубровнишката грамата засега е най-ранният пример за поява на генерализираната частица ще за изразяване на бъдеще време, и то в отрицателна бъдеща конструкция: н́е ще имѣти.[3]

Издания и коментариРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език. София, Наука и изкуство, 1978.
  • Тончева, Христина. Христоматия по историческа лингвистика. Второ допълнено издание. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2006.

БележкиРедактиране