Отваря главното меню

Дуйне

селище в Република Македония

Дуйне или Дуне или Дуня (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Дунье, на македонска литературна норма: Дуње) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Дуйне
Дуње
— село —
Панорама на Дуње (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2575° с. ш. 21.6922° и. д.
Дуйне
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Мариово
Надм. височина 690 m
Население 77 души (2002)
Пощенски код 7506
МПС код PP
Дуйне в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северниата част на областта Мариово, на 29 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е много голямо – 43,8 km2, като в него пасищата са 2487 ха, обработваемите земи 1339,1 ха, а горите само 15,6 ха.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 13 1 920
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 23 2655
Дефтер № 73 от 1519 г. 56 4 2 3259
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 43 9 2 3792
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 37 5 1 2092

В XIX век Дуйне е голямо село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1864 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дуни (Douni) е посочено като село с 125 домакинства и 515 жители българи и 8 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дуйнье има 1224 жители, от тях 1200 българи християни и 24 цигани.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дуние има 1024 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1918 година Петър Карчев, кореспондентът на Четвърта пехотна преславска дивизия, разквартирувана в Мариово пише:

Крушевица и Дуня дават пълна представа за общата бедност на Мориховската област. Тези места дават според мене идея и за най-ниското жизнено ниво, което можеше да се срещне през онези години в Македония. Животът на местните хора напомняше в общи черти нивото на едни от най-изостаналите човешки общежития на Балканите. Може би само някои откъснати от шумния живот места в Албания съперничеха на Морихово по своята примитивност и бедност. Къщите бяха каменни и представляваха вътре едно общо помещение, покрай една от стените на което се намираше огнище. Домочадията са лежали върху пръстения под на подложена слама. Едната половина на същото помещение беше постоянно жилище на кравите и конете. Отделни сайванти за добитъка нямаше. Жилищата бяха покрити с ръжена слама – а една част от тях – с каменни плочи. Не можеше и да става дума за никаква хигиена в съвместния с добитъка живот на мориховските жители. Предполагам, че с това моше да се обясни отчасти и силното разпространение на сифилиса в Мориховско, особено в някои от селата като Дуня например.[7]

Според Георги Трайчев Дуйне има 138 къщи с 1224 жители българи.[8]

В селото има основно училище до IV отделение, има поща, земеделска кооперация.[1]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]Редактиране

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 594 713 778 731 333 165 145 77
македонци 710 775 728 332 165 145 77
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 1 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 3 2 1 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 0 1 0 0 0 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Дуйне
Починали в Дуйне
  •   Борис Велев Илчев (Генчев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Васил Томов Попов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Димитър Гигов Рибаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Йосиф Петров Пенков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Колю Делчев Илиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
  •   Константин Ламбринов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[15]
  •   Никола Андреев Мешев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Панайот Бобаров Костадинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Дуње (Dunje) – Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Св. Димитрија село Дуње. // Итар Пејо. Посетен на 25 юни 2019 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 – 81.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 148 – 149.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 462. ISBN 954321056X
  8. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 7
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 388, л. 8
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 46, 47; а.е. 374, л. 40
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 35
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9