Константин Ламбринов

български генерал

Константин Ламбринов Генов е български офицер (генерал-майор), участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), командир на 53-ти пехотен резервен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Константин Ламбринов
български генерал
Звание
Род войски
Командвания 53-ти пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Константин Ламбринов е роден на 15 април 1868 г. в с. Арбанаси, Османска империя. През 1889 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 е поручик, от 1899 г. е капитан. Като капитан служи като командир на 3-та рота от 6 пехотен търновски полк. През 1910 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин подполковник.[1]

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ламбринов командва първоначално дружина от 1-ви пехотен софийски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата.[2] През април 1916 г. е назначен за командир на 53-ти пехотен резервен полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[3] На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник.

Полковник Константин Ламбринов е ранен в битката при Добро поле и три дни по-късно на 18 септември 1918 г. умира от раните си.[4] През 1922 г. посмъртно е произведен в чин генерал-майор.

По време на военната си кариера Константин Ламбринов служи в 8 пехотен приморски полк и във Военното училище.[1]

През юни 1942 г. с. Фрашари, Силистренско е преименувано на Полковник Ламбриново.[5] На 26 април 2018 г. генерал-майор Константин Ламбринов е избран за почетен гражданин на Кюстендил.[6]

СемействоРедактиране

Генерал-майор Константин Ламбринов е женен и има 3 деца.[1]

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 177.