Душево

село в община Севлиево, обл. Габрово

Ду̀шево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Душево
България
42.9654° с. ш. 25.0247° и. д.
Душево
Област Габрово
42.9654° с. ш. 25.0247° и. д.
Душево
Общи данни
Население1475 души[1] (15 март 2024 г.)
54 души/km²
Землище27,308 km²
Надм. височина237 m
Пощ. код5455
Тел. код067393
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ24178
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Душево
Марин Маринов
(БСП, ПБСД, ДСХ, ...)

География

редактиране

Село Душево се намира на 9 km югозападно от град Севлиево и 26 km запад-северозападно от град Габрово. Разположено е в Предбалкана, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Видима. Видима дели селото на две неравни части, като по-голямата част и на селото, и на земите му са разположени на юг от реката. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални, алувиално-ливадни и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 236 m, а на юг нараства до около 270 – 275 m.

През Душево минава в направление север – юг общинският път GAB1165[3] – в границите на селото негова главна улица, който на север прави връзка в село Сенник с третокласния републикански път III-404, минаващ през Севлиево, а на юг през селата Столът и Боазът води до град Априлци. На запад Душево има пътна връзка със село Градница.

Землището на Душево граничи със землищата на селата: Хирево на северозапад; Сенник на север и изток; Шумата на изток и югоизток; Кръвеник на юг; Столът на юг и югозапад и Градница на запад.[4]

В землището на Душево има три микроязовира.[5]

Населението на село Душево, наброявало 1311 души при преброяването към 1934 г. и 1489 към 1992 г., намалява до 1047 към 2001 г. и 665 – към 2011 г., а – по текущата демографска статистика за населението, към 2020 г. наброява 751 души.[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 665 лица, за 478 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 24 – към „турска“, за 8 – към ромска, за 72 – към други, за 3 – не се самоопределят и за 80 не е даден отговор.[7]

Селото вероятно е основано през Втората българска държава. Споменава се в турски регистър под името Душува в 1430 г. и в турски регистър под името Душово в 1638 г.[2] Името Душово носи до 1956 г., когато то е осъвременено като Душево без административен акт[8].

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През 1882 г. в село Душево е построена църква, именувана „Света Параскева“. Осветена е от митрополит Климент Търновски през 1884 г. на храмовия ѝ празник 17 октомври (стар стил). Църквата се оказва малка да побира през следващите години богомолците от селото и се решава да се построи нова по-голяма. Новата църква е построена през 1937 г. и е осветена на 10 ноември 1940 г. Външната мазилка на църквата е направена през 1955 г., а електрифицирането и зографисването ѝ се извършват през 1957 г.[10]

Начално училище „Кирил и Методий“ в село Душево е открито веднага след Освобождението, около 1880 г. Ползвани са помещения в частни къщи, а през периода 1885 – 1888 г. е построено училище в центъра на селото с две класни стаи. През 1910 г. към училището се пристроява нова класна стая и в този вид то се ползва до 1941 г. През 1941 г. е завършен строежът на ново училище със 7 класни стаи. В него получават образованието си и децата от махала Душевски колиби. От 1921 до 1923 г. се откриват последователно I, II и III прогимназиален клас и се обособява самостоятелна прогимназия[11]. Началното училище съществува до 1933 г., когато се обединяват с прогимназията и образуват основно училище „Кирил и Методий“. От 1961 г. в училището е открит интернат[12] за малцинства, предимно власи, каквито са почти половината от децата. В интерната са настанени 80 деца.[13] През периода 1991 – 1997 г. броят на учениците значително намалява. През 1997 г. се закрива интернатът към основното училище, именувано вече „Свети свети Кирил и Методий“.[14]

Читалище

редактиране

Читалището в село Душево е създадено през 1911 г. под наименованието „Събуждане“. По време на войните 1912 – 1918 г.[15] то няма дейност. На 11 април 1920 г. група ученици от селото го възобновяват под ново име – „Сполука“. Общината осигурява една стая за книгите и инвентара му. Средства за дейността се набират от членски внос и волни помощи от хора и институции. Четири години след възобновяването му читалището открива кафене, което служи и като място за провеждане на репетиции и читалня. Читалището организира сказки[16], вечеринки[17], изнася представления за набиране на средства. Самодейната театралната дейност се засилва, като всяка година се изнасят няколко пиеси. По това време читалището не разполага със салон и за представленията се ползват коридорите на старото, а по-късно – и на новото училище. Читалищна сграда в Душево е открита през 1961 г. В новия читалищен дом е организирана библиотека с книжен фонд, който през 1959 г. има 3091 тома, а през 1969 г. нараства на 7544 тома.[18][19][20]

Кредитна кооперация

редактиране

След Първата световна война селското население изпитва остър недостиг от храни, добитък, стопански инвентар. Недостатъчни са и паричните средства за задоволяване на най-насъщните нужди. При тези условия 17 стопани от село Душево основават на 25 май 1920 г. Кредитно кооперативно дружество „Видима“. Целта на дружеството е да отпуска заеми на своите членове за покупка на земя, строеж на жилища, покупка на добитък, стопански инвентар и други. Средствата за заемите са събирани от членовете кооператори чрез встъпителни вноски и дялов капитал. Няколко години по късно се въвежда и влогова служба, която е приемала и изплащала спестовни влогове. Броят на членовете на кооперацията нараства. През 1925 г. при кооперацията се открива потребителен магазин; през 1931 г. се изгражда модерна млекарница, която съществува до 1935 г., а след това се поема от естонска фирма, която работи на съдружнически начала. През периода 1935 – 1944 г. дейността на кооперацията се състои в кредитиране, търговия на дребно, дървообработване, млекопреработване, консервиране на плодове и зеленчуци и други. След 9 септември 1944 г. дейността на кооперацията се увеличава значително. Броят на членовете достига 470, а дяловият капитал нараства на 42000 лева. Дейността ѝ се изразява в следното: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, дърводелски услуги, изваряване ракии, бръснаро-фризьорство, хлебопроизводство и месодобив. Млекопреработването преминава към държавното предприятие „Млекопреработване“. Дотогавашната Кредитна кооперация „Видима“ – село Душево през 1948 г. е преименувана на Всестранна кооперация „Видима“, през 1952 г. – на Селкооп „Видима“ и през 1958 г. – на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Видима“. По решение на Окръжния народен съвет в Габрово, от юни 1980 г. потребителните кооперации се ликвидират и се създават селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност към Районната потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево.[21][22]

На 5 февруари 1946 г. при Кредитна кооперация „Видима" – село Душево се основава Трудово земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс, за самостоятелно стопанисване, за своя сметка и отговорност. Дейността на отдела е: полевъдство[23] и ливадарство[24]; лозарство и овощарство; зеленчукопроизводство; бостани[25] и животновъдство. На 4 септември 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и отделът се обособява в отделно юридическо лице като самостоятелно стопанство под името Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Душево. Освен с основната си дейност, стопанството развива и допълнителна дейност. От 1 януари 1959 г. ТКЗС – село Душево преминава в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник, с което му се отнема правото на самостоятелност. От 1 януари 1978 г. стопанството в село Душево преминава към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – село Градница като клоново стопанство, което просъществува до 31 декември 1983 г. От 1 януари 1984 г. стопанството става животновъдна фуражна бригада към АПК – Градница; като такава бригадата съществува до 31 януари 1988 г., а от 1 февруари 1988 г. преминава в състава на АПК – Севлиево като селскостопанска бригада. На основание член 10, алинея 1 от Указ 922 на Държавния съвет от 19.05.1989 г., по съответния ред селскостопанската бригада се преобразува в Колективно земеделско стопанство (КЗС) – село Душево, считано от 1 ноември 1989 г., като прекратява членството си в АПК – Севлиево. От 1 април 1990 г. Общо събрание на стопанството с решение го преименува отново в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Душево. Габровският окръжен съд съобразно свое решение от 1 октомври 1992 г. вписва в кооперативния регистър прекратяването и обявяването в ликвидация на ТКЗС – село Душево и определя ликвидационен съвет.[26] През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[27] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Участъкова здравна служба

редактиране

До построяването през 1946 – 1947 г. на нова двуетажна здравна сграда, участъковата здравна служба в село Душево се помещава в частни къщи. Към здравната служба от 1954 г. функционират зъболекарски кабинет и родилен дом с акушерка. През 1957 г. участъковата здравна служба е преименувана на Селски здравен участък – село Душево. Селският здравен участък – село Душево се закрива през 2000 г. на основание член 107 от влезлия в сила през 1999 г. Закон за лечебните заведения.[28][29]

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[30]

Численост Дял (в %)
Общо 665 100,00
Българи 478 71,87
Турци 24 3,60
Цигани 8 1,20
Други 72 10,82
Не се самоопределят 3 0,45
Неотговорили 80 12,03

Обществени институции

редактиране

Село Душево към 2020 г. е център на кметство Душево.[31][32] Кметството включва селата Душевски колиби, Душево и Корията.

В село Душево към 2020 г. има:

Забележителности

редактиране

Личности

редактиране
  • Пенко Маринов, роден през 1933 г. в Душево, български офицер, генерал-майор.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б Енциклопедия „България“, том 2, стр. 469, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  3. Списък на общинските пътища в Република България
  4. Според землищните граници в Общ устройствен план на община Севлиево; План – схема на културно историческо наследство 2015 г., М 1:50000 Архив на оригинала от 2021-12-28 в Wayback Machine.
  5. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Душево, поземлени имоти 24178.10.1, 24178.181.56 и 24178.57.49 (язовир „Бяло поле“), язовири, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 30 ноември 2020 
  6. Справка за населението на с. Душево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Душево, община Севлиево
  8. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 111.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 181К „Църковно настоятелство при църквата „Св. Параскева“ – с. Душево, Габровско (1882 – 1944)“; История на фондообразувателя
  11. В миналото – общообразователно училище, което обхваща класовете между началното училище и гимназията.
  12. Речник на българския език ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион.
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 517К „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Душево, Габровско (1882 – 1944)“; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 757 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Душево, Габровско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  15. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
  16. Речник на българския език. СКА̀ЗКА ж. Изложение пред слушатели по някой въпрос; беседа, доклад. Държа сказка. Научна сказка. Популярна сказка.
  17. Речник на българския език. ВЕЧЕРЍНКА ж. Вечерна литературно-музикална и танцова забава.
  18. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 409К „Народно читалище „Сполука“ – с. Душево, Габровско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя
  19. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 858 „Народно читалище „Сполука“ – с. Душево, Габровско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  20. „100 г. Народно читалище „Сполука-1920“ с. Душево“. Вестник Росица, 08.12.2020
  21. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 156К „Кредитна кооперация „Видима“ – с. Душево, Габровско (1920 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  22. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 840 „Потребителна кооперация (Потребкооп) „Видима“ – с. Душево, Габровско (1945 – 1980)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  23. Речник на българския език. ПОЛЕВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Подотрасъл на растениевъдството, който се занимава с методите на отглеждане на полските култури (зърнени, житни и бобови, фуражни и технически).
  24. Речник на българския език Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.
  25. Речник на българския език БОСТА̀Н м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши.
  26. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 336 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Душево, Габровско (1950 – 1958; 1978 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  27. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  28. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 289К „Участъкова здравна служба – с. Душево, Габровско; (? – 1944)“; История на фондообразувателя
  29. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1572 „Селски здравен участък – с. Душево, Габровско; 1944 – 2000“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  30. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  31. Справка за събитията за кметство Душево, общ. Севлиево
  32. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Душево
  33. Детайлна информация за читалище „Сполука – 1920“, село Душево, община Севлиево, област Габрово
  34. Информационна карта за 2019 г., читалище „Сполука – 1920“, село Душево, община Севлиево, област Габрово
  35. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, село Душево, община Севлиево, област Габрово[неработеща препратка]
  36. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевсха духовна околия, село Душево
  37. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5455 Душево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-11-29.