Дюлево (област Пазарджик)

село в община Стрелча, обл. Пазарджик
(пренасочване от Дюлево (Област Пазарджик))
Вижте пояснителната страница за други значения на Дюлево.

Дюлево е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, област Пазарджик.

Дюлево
Изглед към Дюлево
Изглед към Дюлево
България
42.4516° с. ш. 24.378° и. д.
Дюлево
Област Пазарджик
42.4516° с. ш. 24.378° и. д.
Дюлево
Общи данни
Население181 души[1] (15 март 2024 г.)
6,52 души/km²
Землище27,785 km²
Надм. височина511 m
Пощ. код4529
Тел. код035392
МПС кодРА
ЕКАТТЕ24726
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Стрелча
Георги Павлов
(независим политик; 2020)
Дюлево в Общомедия

География

редактиране

Село Дюлево е разположено в южните предхълмия на централна Средна гора. Намира се на 513 м над морското равнище. На североизток землището на селото граничи с река Калаващица, а на северозапад с връх Окопана. През самото село преминава малка река, носеща името Юрушка. Дюлево се намира на около 38 км от областния център Пазарджик и на 8 км от общинския център Стрелча. На 23 км в посока северозапад се намира Панагюрище, а на 32 км северно е Копривщица. В посока югоизток Дюлево отстои на около 70 км от Пловдив, с който е свързан и посредством железопътна линия.

Климатът в Дюлево е мек, континентален. Средногодишните валежи са около 610 л/м2, а относителната влажност на въздуха е в рамките на 70 – 75 % средногодишно. Духат преобладаващо западни ветрове със средна скорост от 1,5 м/сек.

Землището на селото е среднопланинско и хълмисто, набраздено с многобройни ридове, между тях има обширни поляни.

От дървесните видове с най-голямо разпространение е дъбът. След него се нареждат габърите, ясеновите, дряновите и акациевите дървета. Из тях се въдят сърни, елени, зайци, лисици и диви свине.

 
Паметник на загиналите от Дюлево

Наченките на живот в землището на с. Дюлево датират от преди 5000 г., и са от периода на каменно-медната епоха. Първите признаци на живот са открити в местността Чучурчето, на около 800 м южно от селото, където са открити останки от първобитно селище. Останките от това селище се намират до 150 м в диаметър, а пепелно-сметният му насип достига до 1 м дебелина.

В землището на Дюлево са открити около 10 стари селища, могили и безмогилни некрополи от тракийско и римско време.

Според историците местността на с. Дюлево е обитавана от 3-тото хилядолетие преди новата ера.

За първи път старото име на селото – Айвъджик, се среща в турските регистри от 1576 г. До 1934 село Дюлево се нарича Айваджик или Айааджикъ, според Стефан Захариев в неговото описание на Татар-Пазарджишката кааза. От същия автор е дадено заедно с Ереліе като североизточна граница на каазата.

Селото е познато и от литературните творби на Захари Стоянов (също като Айваджик), който го споменава в „Записките“ по повод Априлското въстание – В Панагюрище бяха прибягнали на защита и следующите села: Баня, Бъта, Елшица, Калаглари, Джумата, Попинци, Балдево, Кепелий, Ерелий, Айваджик, Стрелча, Саръгьол и Кавакдере. Те бяха напуснали съвсем своите села.

След Освобождението попада в ново административно деление, което има за център днешния град Съединение. Тази околия (Коюн Тепе наясъ) е отменена през 1901, и занапред Дюлево е вече част от Панагюрската околия.

 
Църквата в Дюлево

Населението е изцяло християнско.

 
Пътна табела към Жаба могила

Културни и природни забележителности

редактиране

Дюлево се слави като екологично чисто място с много красива природа. На 5 км от Дюлево се намира Тракийската гробница Стрелча Жаба могила.

Редовни събития

редактиране
  • Събор се провежда всяка година на 6 май. В деня на събора се организират народни борби. В тях навремето са могли да участват само мъже и младежи от селото, но днес се събират борци от цялата страна. Наградата на победителя е коч, за второто място се дава овца, а останалият на трето място взема едно агне.