Евдокия Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)

византийска принцеса, дъщеря на император Алексий I Комнин
Вижте пояснителната страница за други личности с името Евдокия Комнина.

Евдокия Комнина Порфирогенита (на средногръцки: Εὐδοκία Κομνηνή) е византийска принцеса – дъщеря на император Алексий I Комнин.

Евдокия Комнина
византийска принцеса
Родена
Починала
около 1129 г. (34 г.)
Семейство
РодКомнини
БащаАлексий I Комнин
МайкаИрина Дукина
Братя/сестриЙоан II Комнин
Анна Комнина
Исак Комнин
Андроник Комнин
Теодора Комнина
Мария Комнина
СъпругМихаил Ясит

Евдокия е родена на 14 януари 1094 г. в порфирната зала на императорския дворец в Константинопол. Тя е дъщеря на византийския император Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Сестра е на византийския император Йоан II Комнин и на Анна Комнина. В своята Алексиада Анна Комнина споменава, че багренородна Евдокия е третата дъщеря на императорската двойка.

В хрониката си Йоан Зонара споменава, че Евдокия е омъжена за сина на протопроедъра Константин Ясит, чието име е Михаил.[1] Двамата имат един син – Алексий Ясит, чието име е запазено в т.нар. Поменик на семейството на императрица Ирина Дукина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп.[2] В хрониката на Йоан Зонара се споменава, че императрицата била подразнена от високомерното поведение на зет си, който не се отнасял към дъщеря ѝ подобаващо за една багренородна принцеса, и често наскърбявал самата императрица, поради което по време на едно боледуване на дъщеря ѝ императрица Ирина принудила Евдокия да се замонаши и изгонила съпруга ѝ от двореца.[3] Замонашването на Евдокия се е случило преди 1116 г., откогато датира първата част на типика на манастира „Света Богородица Кехаритоменска“, написан от императрицата, която поверила на Евдокия манастирския устав и управлението на обителта.

В своята „Алексиада“ Анна Комнина отбелязва грижите, които Евдокия полага за баща си Алексий I на смъртния му одър.[4]

Евдокия Комнина умира млада, като смъртта ѝ се отнася преди тази на брат ѝ Андроник, т.е. преди 1130 – 1131 г.[5]

  1. Kouroupou & Vannier 2005, с. 58.
  2. Kouroupou & Vannier 2005, с. 59.
  3. Златарски 1974, с. 286 – 287, бележка No. 1 под линия.
  4. Комнина 1965, кн. XV, 11, с. 430.
  5. Gautier 1969, с. 251.

Източници

редактиране