Евровизия 1958 е третият поред песенен конкурс.

Евровизия 1958
Avro studio Hilversum in madurodam.jpg
Студио „Авро“

Финал 12 март 1958 г.

Водещи Хани Липс
Местно излъчване Нидерландска телевизия (NTS)
Място EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия
Студио „Авро“, Хилверсюм
Победител EuroFrancia.svg Франция
Андре Клавьо – „Dors, mon amour“
Система за гласуване Всяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка

Брой участници 10
Дебют EuroSuecia.svg Швеция
Оттегляне EuroReino Unido.svg Великобритания

Карта на участниците
  • ESC 1958 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1958 г.
Евровизия
 1957Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1959 
Евровизия 1958 в Общомедия

Провежда се на 12 март в Хилверсюм, Нидерландия, в студио „Авро“. Шведската телевизия се присъединява към фестивала, но участниците отново са 10, както и през предходната година, защото Великобритания не изпраща свой представител. Това го прави втория, на който не е изпълнена нито една песен на английски език. Побеждава Андре Клавьо от Франция. Първата победителка на „Евровизия“ Лис Асия се включва отново, класира се втора. Отново участва и Кори Брокен, която пък печели през 1957 г., но този път заема последно място. Музиката се изпълнява от оркестър „Метроном“. Първа поява на „Евровизия“ за Доменико Модуньо. Той изпълнява „Nel blu dipinto di blu“, която още същата година става хит по цял свят, а до днес всички я помнят просто като „Воларе“. Националните журита обаче му отрежда трето място. Модуньо излиза първи на сцената, а после е принуден да изпълни песента си отново, защото се оказва, че в някои държави е имало проблем с трасето и зрителите не са успели да видят началото на конкурса. За първа година домакините решават песните да бъдат изпълнени без всяка от тях поотделно да се представя от водещ. В Нидерландската телевизия преценят, че така ще се постигне по-голяма безпристрастност у зрителя. Водещата Хани Липс се появява едва в средата на програмата, за да прочете съобщението за проблеми в трасето.[1]

ПравилаРедактиране

От тази година влиза в сила правилото домакин на фестивала да е държавата, чийто изпълнител е победил в предишното му издание. Остава в сила регламентът за гласуване: всяка държава има жури от по 10 члена, всеки един от които има право да даде по една точка на песента, която му е харесала.[2]

УчастнициРедактиране

Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
01   Италия италиански Доменико Модуньо Nel blu dipinto di blu „В синьо, нарисувано синьо“ 13 3
02   Нидерландия нидерландски Кори Брокен „Heel de wereld“ „Навсякъде по света“ 1 9
03   Франция френски Андре Клавьо „Dors, mon amour“ „Спи, моя любов“ 27 1
04   Люксембург френски Соланж Бери „Un grand amour“ „Голяма любов“ 1 9
05   Швеция шведски Алис Бабс „Lilla stjärna“ „Звездичка“ 10 4
06   Дания датски Раквел Растени „Jeg rev et blad ud af min dagbog“ „Откъснах лист от моя дневник“ 3 8
07   Белгия френски Фуд Льоклер „Ma petite chatte“ „Моето малко котенце“ 8 5
08   Германия немски Марго Хилшер „Für zwei Groschen Musik“ „Музика за два пенса“ 5 7
09   Австрия немски Лиана Августин „Die ganze Welt braucht Liebe“ „Целият свят се нуждае от любов“ 8 5
10   Швейцария италиански, немски Лис Асия „Giorgio“ „Джорджо“ 24 2

ГласуванеРедактиране

Резултати
Точки                    
Участници
  Италия 13 1 1 1 4 4 1 1
  Нидерландия 1 1
  Франция 27 6 1 1 9 1 1 7 1
  Люксембург 1 1
  Швеция 10 2 3 1 1 3
  Дания 3 1 1 1
  Белгия 8 1 1 5 1
  Германия 5 2 1 1 1
  Австрия 8 3 1 1 1 2
  Швейцария 24 4 6 3 5 4 2

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране