Отваря главното меню

Евровизия 1959 е 4-ят песенен конкурс.

Евровизия 1959

Финал 11 март 1959 г.

Водещи Жаклин Жубер
Режисьор Марсел Кравин
Местно излъчване Френска радио-телевизия (RTF)
Място EuroFrancia.svg Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
Победител EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия
Теди Схолтен – „Een beetje“
Система за гласуване Всяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка

Брой участници 11
Дебют EuroMónaco.svg Монако
Завръщане EuroReino Unido.svg Великобритания
Оттегляне EuroLuxemburgo.svg Люксембург

Карта на участниците
  • ESC 1959 Map.svg
      Страни участващи в конкурса   Страни участвали в миналото, но не и през 1959 г.
Евровизия
 1958Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1960 
Евровизия 1959 в Общомедия

Той се провежда на 11 март във Фестивалния и конгресен дворец в Кан, Франция. Люксембург се оттегля, а Великобритания се завръща. Дебют прави Монако, с което участващите държави вече наброяват 11. Нидерландия побеждава за втори път с песента Een beetje, изпълнена от Теди Схолтен, а Вили ван Хемерт се записва като първия композитор, успял да победи с две свои песни в конкурса.

Фестивалът постепенно започва да се пречупва. Ако досега водещите стриктно са чели предварително написани текстове и не са проявявали дори минимална освободеност в поведението си, то Жаклин Жубер променя това. Тя не чете, а свободно разказва преди всяка песен за авторите и съдържанието ѝ. Позволява си и лека ирония по време на гласуването. Например, след като френската песен дълго време остава без точки, а накрая получава първите, тя заявява: „От името на Франция – благодаря“. Доменико Модуньо е отново звездата на фестивала с второ свое знаково изпълнение: Чао, чао, бамбина, станало огромен световен хит впоследствие. Отново националните журита не забелязват това. Той ще се пробва на „Евровизия“ само още един път, пак неуспешно, преди да се откаже нацяло да се появява на този фестивал.[1]

Фестивалният и конгресен дворец в Кан
Теди Схолтен

ПравилаРедактиране

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо на фестивала. От тази година влиза в сила забрана професионални композитори да участват в националните журита. Системата за гласуване обаче се запазва – 10 члена във всяка държава имат право да присъждат по една точка.[2]

УчастнициРедактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1   Франция френски Жан Филип „Oui, oui, oui, oui“ „Да, да, да, да“ 15 3
2   Дания датски Бирте Вилке „Uh, jeg ville ønske jeg var dig“ „По-добре да бях на твое място“ 12 5
3   Италия италиански Доменико Модуньо „Piove (Ciao, ciao bambina)“ „Вали (Здравей, здравей, скъпа)“ 9 6
4   Монако френски Жак Пилс „Mon ami Pierrot“ „Моят приятел Пиеро“ 1 11
5   Нидерландия нидерландски Теди Схолтен „Een beetje“ „Малко“ 21 1
6   Германия немски Алис и Елен Кеслер „Heute Abend wollen wir tanzen geh'n“ „Тази вечер искаме да танцуваме“ 5 8
7   Швеция шведски Брита Борг „Augustin“ „Августин“ 4 9
8   Швейцария немски Кристина Уйлямс „Irgendwoher“ „Отнякъде“ 14 4
9   Австрия немски Фери Граф „Der K und K Kalypso aus Wien“ „К. и К. Калипсо от Виена“ 4 9
10   Великобритания английски Пърл Кар и Теди Джонсън „Sing, Little Birdie“ „Пей, малка птичке“ 16 2
11   Белгия нидерландски Боб Бени „Hou toch van mij“ „Обичай ме“ 9 6

ГласуванеРедактиране

Резултати
Общо                      
Участници
  Франция 15 4 1 2 4 1 1 2
  Дания 12 1 1 1 4 1 2 2
  Италия 9 3 1 1 3 1
  Монако 1 1
  Нидерландия 21 4 7 2 3 1 3
  Германия 5 2 1 1 1
  Швеция 4 1 3
  Швейцария 14 2 1 1 3 1 5 1
  Австрия 4 1 2 1
  Великобритания 16 1 1 2 5 3 2 2
  Белгия 9 2 1 1 3 2

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране