Отваря главното меню

Евровизия 1968 е 13-тото издание на песенния конкурс. То се провежда на 6 април в Роял Албърт хол в Лондон, Великобритания. Това е първият конкурс, който се излъчва цветен по някой държавни телевизии.

Евровизия 1968
Royal Albert Hall, London, from Prince Consort Road.jpg

Финал 6 април

Водещи Кети Бойл
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си (BBC)
Място Роял Албърт хол, Лондон
Победител Масиел – „La la la“
Система за гласуване 10 членни журита,
всеки от които
може да поставя
по 1 точка

Брой участници 17

Карта на участниците
  • ESC 1968 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1968 г.
Евровизия
 1967Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1969 
Евровизия 1968 в Общомедия

ИсторияРедактиране

Макар в миналото британците вече да са били домакини два пъти на фестивала, те са го провеждали, защото държавите-победители са отказвали, основно по финансови причини, да го организират у дома си. Така че това е първото издание, което Великобритания прави, след като нейна песен е спечелила предходната година. Побеждава Испания с песента „Ля, ля, ля“, изпълнена от Масиел. Победата ѝ е на кантар с разлика от само една точка. В това издание е представена и една от най-знаковите композиции на фестивала като цяло – „Congratulations“ на Клиф Ричард, заела второ място. Трета, с песента „La source“, остава французойката Изабел Обре, победителка от 1962 година. Телевизията-домакин Би Би Си, която вече веднъж е правила революционни промени на „Евровизия“, отново е пионер – за първи път фестивалът е заснет и излъчен в цвят. Това е и първия конкурс, чийто запис е съхранен не на кинолента, а в бързо навлизащия нов формат – видео.[1] По това време на континента обаче едва 7 държави са технически готови да излъчват цветно, останалите го показват в черно-бяло.[2]

Политически страстиРедактиране

Изданието се провежда в самия разгар на Пражката пролет. Чехословашката държава е отворила границите си и нейните поданици могат свободно да пътуват в Западните страни. Снети са ограниченията и за участието им в мероприятия на Запад. Това дава възможност за първи път на фестивала легално да се включи изпълнител от Източноевропейска държава с благоволението на родината си – чехословакът Карел Гот представя Австрия. По това време „Евровизия“ вече се излъчва в почти всички социалистически държави в Европа, без Албания, и появата му на сцената и на малкия екран помага за огромната му популярност. Впоследствие той изнася турнета навсякъде, канен е за рецитал и на „Златният Орфей“.[3] Същевременно съмнения подклажда победата на испанската песен. Те се подсилват от обвиненията, които класираният втори – Клиф Ричард, отправя към някои национални журита. Разследване обаче не е предприето.[4] Едва през 2008 година Испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който разкрива, че управлявалият в онези години диктатор Франсиско Франко е подкупил журитата в няколко държави, за да подсилят гласовете за Испания и така страната му да спечели фестивала. Според филма, едно от журитата, които е дало солидно рамо на испанския певец, е това в Югославия, където по това време пък управлява друг именит диктатор – Тито[5][6] Целта на испанския управник била да поразчисти имиджа на страната си, опетнен от обвиненията за деспотизъм и нарушаване на човешките права, като организира този твърде популярен конкурс в Мадрид. Директорът на фестивала през 2008 година Бьорн Ериксен обаче заявява, че няма да предизвиква разследване за събития с такава огромна давност.

Участници и резултатиРедактиране

# Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
1   Португалия португалски Карлос Мендес „Verão“ „Лято“ 5 11
2   Нидерландия нидерландски Рони Тобер „Morgen“ „Утре“ 1 16
3   Белгия френски Клод Ломбар „Quand tu reviendras“ „Когато се върнеш“ 8 7
4   Австрия немски Карел Гот „Tausend Fenster“ „Хиляди прозорци“ 2 13
5   Люксембург френски Крис Балдо и Софи Гарел „Nous vivrons d’amour“ „Ще живеем в любов“ 5 11
6   Швейцария италиански Джани Масколо „Guardando il sole“ „Гледам слънцето“ 2 13
7   Монако френски Лин и Уили „A chacun sa chanson“ „Всеки има своя песен“ 8 7
8   Швеция шведски Клас-Йоран Хедерстрьом „Det börjar verka kärlek, banne mej“ „По дяволите, това започва да прилича на любов“ 15 5
9   Финландия финландски Кристина Хаутала „Kun kello käy“ „Когато часовникът тиктака“ 1 16
10   Франция френски Изабел Обре „La source“ „Източник“ 20 3
11   Италия италиански Серджо Ендриго „Marianne“ „Мариане“ 7 10
12   Великобритания английски Клиф Ричард „Congratulations“ „Поздравления“ 28 2
13   Норвегия норвежки Од Бьоре „Stress“ „Стрес“ 2 13
14   Ирландия английски Пат МакГигън „Chance of a lifetime“ „Шансът на живота“ 18 4
15   Испания испански Масиел „La, la, la…“ „Ля, ля, ля...“ 29 1
16   Германия немски Венке Мюре „Ein Hoch der Liebe“ „По-високо от любовта“ 11 6
17   Югославия сърбохърватски Лучи Капурсо и Хамо Хайдарходжич „Jedan dan“ „Един ден“ 8 7

ГласуванеРедактиране

                                    Общо
  Португалия   2 3 - 5
  Нидерландия   1 - 1
  Белгия 1   1 1 3 1 1 - 8
  Австрия   2 - 2
  Люксембург 1 1   1 1 1 - 5
  Швейцария   2 2
  Монако 2 1   3 1 1 - 8
  Швеция 1 1   1 2 6 4 - 15
  Финландия   1 - 1
  Франция 3 6 2 3 3 1   2 - 20
  Италия 1 2   2 2 7
  Великобритания 1 2 2 1 4 5 3 2 4 1   1 2 - 28
  Норвегия 1   1 - 2
  Ирландия 1 1 1 4 1 4   6 18
  Испания 4 2 1 4 3 4 3 1 1   6 - 29
  Германия 1 1 2 5 2   - 11
  Югославия 1 1 1 1 3 1   8

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране