Евровизия 1968
Евровизия 1968 е 13-ото издание на песенния конкурс.
Евровизия 1968 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 6 април 1968 г. |
Домакин | |
Място | Великобритания Роял Албърт Хол, Лондон |
Водещи | Кети Бойл |
Режисьор | Стюарт Морис |
Местно излъчване | Би Би Си (BBC) |
Участници | |
Брой участници | 17 |
Карта на участниците
| |
Вот | |
Система за гласуване | 10 членни журита, всеки от които може да поставя по 1 точка |
Победител | Испания Масиел – „La, la, la“ |
← 1967 Евровизия 1969 → | |
Евровизия 1968 в Общомедия |
История
редактиранеПровежда се на 6 април в Роял Албърт Xол в Лондон, Великобритания. Това е първият конкурс, който се излъчва цветен по някои държавни телевизии. Макар в миналото британците вече да са били домакини два пъти на фестивала, те са го провеждали, защото държавите-победители са отказвали, основно по финансови причини, да го организират у дома си. Така че това е първото издание, което Великобритания прави, след като нейна песен е спечелила предходната година. Побеждава Испания с песента „Ля, ля, ля“, изпълнена от Масиел. Победата ѝ е на кантар с разлика от само една точка. В това издание е представена и една от най-знаковите композиции на фестивала като цяло – „Congratulations“ на Клиф Ричард, заела второ място. Трета, с песента „La source“, остава французойката Изабел Обре, победителка от 1962 година. Телевизията-домакин Би Би Си, която вече веднъж е правила революционни промени на „Евровизия“, отново е пионер – за първи път фестивалът е заснет и излъчен в цвят. Това е и първия конкурс, чийто запис е съхранен не на кинолента, а в бързо навлизащия нов формат – видео. По това време на континента обаче едва 7 държави са технически готови да излъчват цветно, останалите го показват в черно-бяло.[1]
Политически страсти
редактиранеИзданието се провежда в самия разгар на Пражката пролет. Чехословашката държава е отворила границите си и нейните поданици могат свободно да пътуват в Западните страни. Снети са ограниченията и за участието им в мероприятия на Запад. Това дава възможност за първи път на фестивала легално да се включи изпълнител от Източноевропейска държава с благоволението на родината си – чехословакът Карел Гот представя Австрия. По това време „Евровизия“ вече се излъчва в почти всички социалистически държави в Европа, без Албания, и появата му на сцената и на малкия екран помага за огромната му популярност. Впоследствие той изнася турнета навсякъде, канен е за рецитал и на „Златният Орфей“.[2] Същевременно съмнения подклажда победата на испанската песен. Те се подсилват от обвиненията, които класираният втори – Клиф Ричард, отправя към някои национални журита. Разследване обаче не е предприето.[3] Едва през 2008 година Испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който разкрива, че управлявалият в онези години диктатор Франсиско Франко е подкупил журитата в няколко държави, за да подсилят гласовете за Испания и така страната му да спечели фестивала. Според филма, едно от журитата, които е дало солидно рамо на испанския певец, е това в Югославия, където по това време управлява друг именит диктатор – Тито[4][5] Целта на испанския управник била да поразчисти имиджа на страната си, опетнен от обвиненията за деспотизъм и нарушаване на човешките права, като организира този твърде популярен конкурс в Мадрид. Директорът на фестивала през 2008 година Бьорн Ериксен обаче заявява, че няма да предизвиква разследване за събития с такава огромна давност.
Резултати
редактиране№ | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | Португалия | португалски | Карлос Мендес | „Verão“ | „Лято“ | 5 | 11 |
02 | Нидерландия | нидерландски | Рони Тобер | „Morgen“ | „Утре“ | 1 | 16 |
03 | Белгия | френски | Клод Ломбар | „Quand tu reviendras“ | „Когато се върнеш“ | 8 | 7 |
04 | Австрия | немски | Карел Гот | „Tausend Fenster“ | „Хиляди прозорци“ | 2 | 13 |
05 | Люксембург | френски | Крис Балдо и Софи Гарел | „Nous vivrons d’amour“ | „Ще живеем в любов“ | 5 | 11 |
06 | Швейцария | италиански | Джани Масколо | „Guardando il sole“ | „Гледам слънцето“ | 2 | 13 |
07 | Монако | френски | Лин и Уили | „A chacun sa chanson“ | „Всеки има своя песен“ | 8 | 7 |
08 | Швеция | шведски | Клас-Йоран Хедерстрьом | „Det börjar verka kärlek, banne mej“ | „По дяволите, това започва да прилича на любов“ | 15 | 5 |
09 | Финландия | финландски | Кристина Хаутала | „Kun kello käy“ | „Когато часовникът тиктака“ | 1 | 16 |
10 | Франция | френски | Изабел Обре | „La source“ | „Източник“ | 20 | 3 |
11 | Италия | италиански | Серджо Ендриго | „Marianne“ | „Мариане“ | 7 | 10 |
12 | Великобритания | английски | Клиф Ричард | „Congratulations“ | „Поздравления“ | 28 | 2 |
13 | Норвегия | норвежки | Од Бьоре | „Stress“ | „Стрес“ | 2 | 13 |
14 | Ирландия | английски | Пат МакГигън | „Chance of a lifetime“ | „Шансът на живота“ | 18 | 4 |
15 | Испания | испански | Масиел | „La, la, la“ | „Ля, ля, ля“ | 29 | 1 |
16 | Германия | немски | Венке Мюре | „Ein Hoch der Liebe“ | „По-високо от любовта“ | 11 | 6 |
17 | Югославия | сърбохърватски | Лучи Капурсо и Хамо Хайдарходжич | „Jedan dan“ | „Един ден“ | 8 | 7 |
Гласуване
редактиранеТочки | ||||||||||||||||||
Португалия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | – | 3 | – | - | 5 | |
Нидерландия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | - | 1 | |
Белгия | 1 | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | 3 | 1 | – | – | 1 | – | - | 8 | |
Австрия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | – | - | 2 | |
Люксембург | – | 1 | – | 1 | – | 1 | – | – | 1 | – | 1 | – | – | – | – | - | 5 | |
Швейцария | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | 2 | |
Монако | – | 2 | – | – | 1 | – | – | 3 | – | – | 1 | – | 1 | – | – | - | 8 | |
Швеция | 1 | 1 | – | – | – | – | – | 1 | – | – | 2 | 6 | 4 | – | – | - | 15 | |
Финландия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | - | 1 | |
Франция | – | 3 | 6 | 2 | 3 | 3 | – | 1 | – | 2 | – | – | – | – | – | - | 20 | |
Италия | 1 | – | – | – | – | 2 | – | – | – | – | – | – | – | – | 2 | 2 | 7 | |
Великобритания | 1 | 2 | 2 | – | 1 | 4 | 5 | 3 | 2 | 4 | 1 | – | 1 | – | 2 | - | 28 | |
Норвегия | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | - | 2 | |
Ирландия | 1 | 1 | 1 | 4 | 1 | – | – | 4 | – | – | – | – | – | – | – | 6 | 18 | |
Испания | 4 | – | – | 2 | 1 | – | 4 | – | 3 | 4 | 3 | – | 1 | 1 | 6 | - | 29 | |
Германия | – | – | – | – | 1 | 1 | – | 2 | – | – | – | 5 | – | – | 2 | - | 11 | |
Югославия | 1 | – | 1 | 1 | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | 1 | – | 8 |
Галерия
редактиране-
Роял Албърт Хол
-
Рони Тобер
-
Карел Гот
-
Клиф Ричард
-
Масиел
Източници
редактиране- ↑ Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години, на английски
- ↑ Рецитал на Карел Гот на „Златният Орфей 1973“, във ВиБокс
- ↑ История на фестивала „Евровизия“, на английски
- ↑ „Испанската телевизия купувала гласове за Масиел“, статия във вестник „Веинте минутос“, 05.05.2008, на испански
- ↑ "Как Франко излъга Клиф за „Евровизия“, репортаж за документалния филм във вестник „Телеграф“, 04.05.2008, на английски