Отваря главното меню

Евровизия 1962 е седмият поред песенен конкурс. Провежда се на 18 март в гр. Люксембург (Люксембург) в Голямата зала на телевизия CLT – Вила Лювини. Това е първият фестивал, на който Люксембург е домакин.

Евровизия 1962
ESC 1962 logotyp.png
Villa Louvigny 2008.jpg
Вила Лювини

Финал 18 март 1962 г.

Водещи Мирей Делануа
Местно излъчване Люксембургска радио-телевизия (RTL)
Място EuroLuxemburgo.svg Люксембург
Вила Лювини, град Люксембург
Победител EuroFrancia.svg Франция
Изабел Обре – „Un premier amour“
Система за гласуване Всеки член на журито има за разпределение 6 точки – 3 на класираната на първо място, 2 – на второ място и 1 – на първо място. След събирането на точките първите три песни получават съответно 3, 2 и 1 точки.

Брой участници 16
0 точки EuroAustria.svg Австрия
EuroBélgica.svg Белгия
EuroEspaña (1945-1977).svg Испания
EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия

Карта на участниците
  • ESC 1962 Map.svg
      Страни участнички в конкурса
Евровизия
 1961Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1963 
Евровизия 1962 в Общомедия

Също първият, на който се усеща влиянието на модерната френска вълна в музиката. В такъв стил е например песента от Финландия. Тя обаче остава почти незабелязана в морето от френскоезични песни, част от които обират точките на фестивала. Френският език е и все още предпочитания, на който журитата съобщават резултатите си. Най-много – 26 точки, получава Un premier amour, изпълнена от французойката Изабел Обре. Продължава традицията победилата песен да се превръща впоследствие в голям европейски или световен хит. За първи път след конкурсната част и преди гласуването на националните журита има специална програма.

Няколко изпълнители, познати от минали издания, се появяват отново. Жан Филип, който през 1959 година заема трето място като представител на Франция, сега пее за Швейцария. Други двама са се появявали през 1960 година: Камило Фелген, който тогава е 13-ти и Франсоа Дюгельт – трети. Фуд Льоклер от Белгия пък е участвал на първото издание, а след това през 1958 г. и 1960 г.[1]

Съдържание

Изменения в правилатаРедактиране

От тази година е задължително всички участващи песни да са с продължителност до 3 минути. Което ще се окаже едно от малкото правила, останали в сила до наши дни. Оценяването също търпи промени. Всеки член на жури има за разпределение 6 точки: 3 за най-харесалата му песен, 2 – за класираната от него втора, и 1 – за тази на трето място. След сумирането на гласовете се оформя челна тройка, която и получава крайните оценки от всяко национално жури – отново съответно 3,2 и 1. Малкото на брой точки стават причина толкова много изпълнители да не получат нито една, което в крайна сметка по-късно ще доведе отново до промяна на системата за оценяване.[2]


Участници и резултатиРедактиране

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1   Финландия финландски Марион Рунг „Tipi-tii“ „Весело чуруликане“ 4 7
2   Белгия френски Фуд Льоклер „Ton nom“ „Твоето име“ 0 13
3   Испания испански Виктор Валагер „Llámame“ „Обади ми се“ 0 13
4   Австрия немски Елеонор Шварц „Nur in der Wiener Luft“ „Само в атмосферата на Виена“ 0 13
5   Дания датски Елен Винтер „Vuggevise“ „Приспивна песен“ 2 10
6   Швеция шведски Ингер Берген „Sol och vår“ „Слънце и пролет“ 4 7
7   Германия немски Кони Фробюс „Zwei kleine Italiener“ „Две италианчета“ 9 6
8   Нидерландия нидерландски „Де спелбрекерс“ „Katinka“ „Катинка“ 0 13
9   Франция френски Изабел Обре „Un premier amour“ „Първа любов“ 26 1
10   Норвегия норвежки Ингер Якобсен „Kom sol, kom regn“ „Ела, слънце, ела, дъжд“ 2 10
11   Швейцария френски Жан Филип „Le retour“ „Завръщането“ 2 10
12   Югославия сърбохърватски Лола Новакович „Не пали светла у сумрак“ „Не пускай светлина в мрака“ 10 4
13   Великобритания английски Рони Карол „Ring-a-ding girl“ „Мацка“ 10 4
14   Люксембург френски Камило Фелген „Petit bonhomme“ „Малко момченце“ 11 3
15   Италия италиански Клаудио Вила „Addio, addio“ „Сбогом, сбогом“ 3 9
16   Монако френски Франсоа Дюгельт „Dis rien“ „Не казвай нищо“ 13 2

ГласуванеРедактиране

  Общо                                
  Финландия 4 1 3
  Белгия 0
  Испания 0
  Австрия 0
  Дания 2   1 1
  Швеция 4 3   1
  Германия 9 2 1   2 2 2
  Нидерландия 0  
  Франция 26 2 2 2 3 3   3 3 3 1 1 2 1
  Норвегия 2 2  
  Швейцария 2 2
  Югославия 10 1 1 2 3 3
  Великобритания 10 3 1 2 2 2  
  Люксембург 11 3 3 1 1 3
  Италия 3 1 2
  Монако 13 3 1 3 1 2 3

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране