Еджинкорт (линеен кораб, 1913)

Еджинкорт (на английски: HMS Agincourt) е британски линеен кораб (дреднаут). Заложен като „Рио де Жанейро“ за Бразилия, на стапела е преотстъпен на Османската империя и е преименуван в „Султан Осман I“, с началото на Първата световна война е реквизиран от Великобритания и влиза в състава на нейния флот.

„Еджинкорт“
Rio de Janeiro; Sultan I. Osman; HMS Agincourt
Линкорът „Еджинкорт“ около 1918 г.
Флаг Бразилия
Османска империя Османска империя
 Великобритания
Клас и типЛинеен кораб
ПроизводителArmstrong Elswick Works Ltd в Нюкасъл, Великобритания.
Служба
Поръчанавгуст 1910 г.
Заложен14 септември 1911 г.
(като „Рио де Жанейро“)
Спуснат на вода22 януари 1913 г.
През декември 1913 г. продаден на Османската империя и
преименуван на „Султан Осман I“,
на 3 август 1914 г. реквизиран от Великобритания
Влиза в строй20 август 1914 г. като „Еджинкорт“
Изведен от
експлоатация
април 1921 г., утилизиран
1924 – 1925 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост27 500 t (стандартна)
30 250 t (пълна)
Дължина204,67 m
Ширина27,0 m
Газене8,2 m
Броняглавен пояс: 102 – 229 mm;
траверси: 102 – 203 mm;
палуба: 25 – 65 mm;
барбети ГК: 76 – 229 mm;
кули ГК: 76 – 305 mm;
бойна рубка: 305 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
22 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
40 270 к.с.
Скорост22 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж1267 души
Схема на разположението на оръдията на ГК
Въоръжение
Артилерия7x2 305 mm;
18x1 152 mm;
10x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
3 x 533 mm ТА
„Еджинкорт“ в Общомедия

История на създаването редактиране

Построяването на дредноута „Рио де Жанейро“ е одобрено от правителството на Бразилия през август 1910 г., като отговор на увеличаването на ВМС на Аржентина, отношенията с която се помрачават от взаимни териториални претенции. Първоначално е планирано кораба да има водоизместимост 32 хиляди тона и въоръжение от 14 12-дюймови оръдия. Обаче дефицита на средства и, последвалото на 10 ноември същата година въстание на военните моряци от линкора Минас Жерайс води до отказване от първоначалния проект. Заедно с това, пожеланията на морското ведомство на Бразилия, по отношение количеството на оръдията не се изменят.

Османската империя е заинтересувана от усилването на своя флот в отговор на плановете на Руската империя по усилването на Черноморския ѝ флот. На 20 януари 1914 г. дредноута преминава в собственост на Турция и получава названието „Султан Осман I“. Той е спуснат на вода и даже в Англия пристига неговият турски екипаж, обаче, на 3 август 1914 г., във връзка с началото на Първата световна война той е реквизиран от Британското Адмиралтейство и влиза в състава на КВМФВ като ЕВК „Еджинкорт“. Адмиралтейството крайно нетактично кръщава дредноута в чест на битката при Аженкур, в която англичаните разбиват своя настоящ съюзник – Франция. Реквизирането на HMS Agincourt и HMS Erin предизвиква недоволство в общественото мнение на Турция и служи за една от причините за присъединяването на Турция към съюза на Германската империя и Австро-Унгария[1].

Конструкция редактиране

 
HMS Agincourt (схема)

Конструкцията на линкора има редица особености, кардинално различаващи го от съвременните му британски дредноути. Той е доста дълъг за своята водоизместимост и има отслабен корпус. Огъня на артилерията на линкора е труден за управляване, а при стрелба с пълен бордови залп корпуса на кораба изпитва сериозни претоварвания. В същото време, той се отличава с добра мореходност и ходови качества.

История на службата редактиране

Дредноута участва в Ютландското сражение. В боя изстрелва 144 двенадесетдюймови и 111 шестдюймови снаряда, има попадания в Kaiser, Markgraf и, възможно, в Wiesbaden.

През 1921 г. линкора е планиран за преоборудване в снабдителен съд. За това от него трябва да бъдат снети всички кули, освен двете предни, да бъдат оборудвани складове за продоволствие, снаряжение и горивни цистерни. Обаче се отказват от тази идея и кораба е продаден за скрап.

Дредноута има забавния прякор „Дворецът на Джина“, което произлиза от разделянето на неговото име (на английски: A Gin Court) и явно намеква на сложната корабна архитектура със седемте кули на главния калибър. Кораба има репутацията на най-комфортния кораб в Кралския флот[2].

Оценка на проекта редактиране

Като цяло, „Еджинкорт“ трудно може да се разглежда като удачен проект, от гледна точка стандартите на КВМФ на Великобритания. Прекалено дългият корпус, явно претоварен с въоръжение и слабата му защита не могат да компенсират големия брой оръдия на главния калибър. Във водите на Южна Америка кораба, безусловно би представлявал доста грозна сила. В същото време проекта на този дредноут ще остане в аналите на световното корабостроене като кораба с най-голям брой кули на главния калибър (моряците ги назовават по дните на седмицата, а официалното им обозначение е по букви – от A до G)[3].

Източници редактиране

  1. Роган 2017, с. 62.
  2. Козлов Б.В. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 21 с. ISBN 978-5-98830-030-4.
  3. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Agincourt (1913) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​