Еджинкорт (линеен кораб, 1913)
Еджинкорт (на английски: HMS Agincourt) е британски линеен кораб (дреднаут). Заложен като „Рио де Жанейро“ за Бразилия, на стапела е преотстъпен на Османската империя и е преименуван в „Султан Осман I“, с началото на Първата световна война е реквизиран от Великобритания и влиза в състава на нейния флот.
| „Еджинкорт“ Rio de Janeiro; Sultan I. Osman; HMS Agincourt | |
 Линкорът „Еджинкорт“ около 1918 г. | |
| Флаг |  Бразилия Османска империя Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб |
| Производител | Armstrong Elswick Works Ltd в Нюкасъл, Великобритания. |
| Служба | |
| Поръчан | август 1910 г. |
| Заложен | 14 септември 1911 г. (като „Рио де Жанейро“) |
| Спуснат на вода | 22 януари 1913 г. През декември 1913 г. продаден на Османската империя и преименуван на „Султан Осман I“, на 3 август 1914 г. реквизиран от Великобритания |
| Влиза в строй | 20 август 1914 г. като „Еджинкорт“ |
| Изведен от експлоатация | април 1921 г., утилизиран 1924 – 1925 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 27 500 t (стандартна) 30 250 t (пълна) |
| Дължина | 204,67 m |
| Ширина | 27,0 m |
| Газене | 8,2 m |
| Броня | главен пояс: 102 – 229 mm; траверси: 102 – 203 mm; палуба: 25 – 65 mm; барбети ГК: 76 – 229 mm; кули ГК: 76 – 305 mm; бойна рубка: 305 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 22 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 40 270 к.с. |
| Скорост | 22 възела (41 km/h) |
| Далечина на плаване | 7000 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1267 души |
| Схема на разположението на оръдията на ГК |  |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 7x2 305 mm; 18x1 152 mm; 10x1 76 mm |
| Торпедно въоръжение | 3 x 533 mm ТА |
| „Еджинкорт“ в Общомедия | |
История на създаването редактиране
Построяването на дредноута „Рио де Жанейро“ е одобрено от правителството на Бразилия през август 1910 г., като отговор на увеличаването на ВМС на Аржентина, отношенията с която се помрачават от взаимни териториални претенции. Първоначално е планирано кораба да има водоизместимост 32 хиляди тона и въоръжение от 14 12-дюймови оръдия. Обаче дефицита на средства и, последвалото на 10 ноември същата година въстание на военните моряци от линкора „Минас Жерайс“ води до отказване от първоначалния проект. Заедно с това, пожеланията на морското ведомство на Бразилия, по отношение количеството на оръдията не се изменят.
Османската империя е заинтересувана от усилването на своя флот в отговор на плановете на Руската империя по усилването на Черноморския ѝ флот. На 20 януари 1914 г. дредноута преминава в собственост на Турция и получава названието „Султан Осман I“. Той е спуснат на вода и даже в Англия пристига неговият турски екипаж, обаче, на 3 август 1914 г., във връзка с началото на Първата световна война той е реквизиран от Британското Адмиралтейство и влиза в състава на КВМФВ като ЕВК „Еджинкорт“. Адмиралтейството крайно нетактично кръщава дредноута в чест на битката при Аженкур, в която англичаните разбиват своя настоящ съюзник – Франция. Реквизирането на HMS Agincourt и HMS Erin предизвиква недоволство в общественото мнение на Турция и служи за една от причините за присъединяването на Турция към съюза на Германската империя и Австро-Унгария[1].
Конструкция редактиране
Конструкцията на линкора има редица особености, кардинално различаващи го от съвременните му британски дредноути. Той е доста дълъг за своята водоизместимост и има отслабен корпус. Огъня на артилерията на линкора е труден за управляване, а при стрелба с пълен бордови залп корпуса на кораба изпитва сериозни претоварвания. В същото време, той се отличава с добра мореходност и ходови качества.
История на службата редактиране
Дредноута участва в Ютландското сражение. В боя изстрелва 144 двенадесетдюймови и 111 шестдюймови снаряда, има попадания в Kaiser, Markgraf и, възможно, в Wiesbaden.
През 1921 г. линкора е планиран за преоборудване в снабдителен съд. За това от него трябва да бъдат снети всички кули, освен двете предни, да бъдат оборудвани складове за продоволствие, снаряжение и горивни цистерни. Обаче се отказват от тази идея и кораба е продаден за скрап.
Дредноута има забавния прякор „Дворецът на Джина“, което произлиза от разделянето на неговото име (на английски: A Gin Court) и явно намеква на сложната корабна архитектура със седемте кули на главния калибър. Кораба има репутацията на най-комфортния кораб в Кралския флот[2].
Оценка на проекта редактиране
Като цяло, „Еджинкорт“ трудно може да се разглежда като удачен проект, от гледна точка стандартите на КВМФ на Великобритания. Прекалено дългият корпус, явно претоварен с въоръжение и слабата му защита не могат да компенсират големия брой оръдия на главния калибър. Във водите на Южна Америка кораба, безусловно би представлявал доста грозна сила. В същото време проекта на този дредноут ще остане в аналите на световното корабостроене като кораба с най-голям брой кули на главния калибър (моряците ги назовават по дните на седмицата, а официалното им обозначение е по букви – от A до G)[3].
Източници редактиране
- ↑ Роган 2017, с. 62.
- ↑ Козлов Б.В. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 21 с. ISBN 978-5-98830-030-4.
- ↑ Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
Литература редактиране
- Козлов Б.В. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 80 с. ISBN 978-5-98830-030-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-87021-907-3.
- Юджин Роган. Падение Османской империи. Первая мировая война на Ближнем Востоке, 1914 – 1920 гг. М., 2017. ISBN 978-5-91671-762-4.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки редактиране
- AGINCOURT battleship (1914) ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- Battleships-Cruisers.co.uk ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Еджинкорт (линеен кораб, 1913)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Agincourt (1913) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |