Елати (дем Сервия)
Елати, още Лужяни или Лузяни (на гръцки: Ελάτη, до 1928 година Λουζιανή, Лузяни[1]), е село в Гърция, в дем Сервия на област Западна Македония.
| Елати Ελάτη | |
| — село — | |
 „Света Параскева“ | |
  Елати  Елати  Елати | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 338 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
| Телефонен код | 2464 |
| Елати в Общомедия | |
География
редактиранеЕлати е най-южното кожанско село, разположено на 620 m надморска височина,[2] на 53 km южно от град Кожани и около 37 km югозападно от град Сервия, в северните склонове на планината Вунаса.[3] Южно от Елати във Вунаса е пещерата Какена.[4]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1528 година Микри Лозяни има 26 домакинства със 117 жители, а Мегали Лозяни - 119 домакинства с 536 жители.[5]
Лузяни се споменава в 1532 година в документи на Завордския манастир. Най-старият храм „Света Параскева“ е от 1726 година.[6][7] Централната църква „Успение Богородично“ е издигната през 1870 година. В района на селището има още 6 храма - „Свети Николай“, „Свети Димитър“, „Свети Атанасий“, „Света Богородица“, „Свети Илия“ и „Свети Христофор“,[8] чийто ден 9 май е религиозен празник на селото. В селото има и фолклорен музей, помещаващ се в старото училище.[9]
В края на ХІХ век Лужяни е гръцко християнско село в Серфидженската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лозяни (Loziani) живеят 360 гърци.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лажани е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[11]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лузяни (Λουζιανή), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[12]
Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лузяни също има 600 православни гърци.[13]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лужяни остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 641 жители.[14]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Като Вигла[3] | Κάτω Βίγλα | Мити | Μύτη[15] | възвишение на ССЗ от Елати (470 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 641[2] | 523[2] | 555[2] | 645[2] | 617[2] | 886[2] | 836[2] | 720[2] | 806[2] | 568 | 415 | 338 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 319. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Ελάτη Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Δυτική Μακεδονία // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 29 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Описание на Елати, архив на оригинала от 27 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141227152626/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=70&Itemid=131, посетен на 15 юли 2010
- ↑ Δυτική Μακεδονία // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 108.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)