Блатен елен
Тази статия е за вида B. dichotomus. За R. duvaucelii вижте Барасинга.
Блатен елен[2] (Blastocerus dichotomus) е най-едрият вид елен, обитаващ Южна Америка, единствен представител на рода Blastocerus.
Блатен елен | ||||||||||||||||||||||||||
![]() ♂ Блатен елен | ||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Illiger, 1815 | ||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
Блатен елен в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Описание Редактиране
Дължината на тялото е от 153 до 195 cm, височината при холката от 110 до 127 cm. Блатният елен тежи от 80 до 150 kg. През време на размножителния период космената покривка е ярко червеникавокафява, а през останалото време е по-бледа. Краката са тъмнокафяви до черни. Рогата са разклонени на две като имат общо 4 върха. Копитата са силно разширени, което им позволява да обитават блатистите местности. Като добавка към това имат и добре развита еластична междукопитна мембрана. Подобно на своя далечен северноамерикански роднина Вирджинския елен, ушите му са силно уголемени.
Разпространение и местообитание Редактиране
Блатният елен обитава крайбрежията на реки и езера обрасли с камъш. Срещат се и в сезонно наводнявани савани. Подобни местообитания са характерни в Северна Аржентина, Парагвай, Боливия, Перу и югоизточните части на Бразилия. Видът не се среща в джунглата на Амазонка. Макар и огромен ареал днес популациите на блатистия елен са разпокъсани и ограничени. Около две трети от всички известни днес представители на вида се срещат в Пантанал. Видът е изчезнал от Уругвай.
Начин на живот Редактиране
Блатните елени са нощни животни. Живеят на групи от по 5 индивида оглавявани от един мъжки. Не са териториални и не са наблюдавани борби между мъжките индивиди. Бременността продължава около 200 дни. Раждат по едно малко през октомври или ноември. То остава с родителите си около една година. Хранят се с водорасли и различни водни растения включително водни лилии и камъш. Основните хищници, които представляват опасност за тях са ягуарите и пумите. От здравно естество за тях представлява опасност възможното заразяване с бруцелоза от домашния добитък.
Външни препратки Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Blastocerus dichotomus (Illiger, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях. // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.