Елена Николай
Елена Николай е българска оперна певица (мецосопрано), работила главно в Италия. Определяна е като една от най-значимите оперни певици на ХХ век. Гласът ѝ е окачествяван като феноменален по мощ и обем, с неповторим тембър. Пее 17 сезона в Ла Скала, гостува и на други оперни и концертни сцени из цяла Италия.
| Елена Николай | |
| българска оперна певица | |
 Елена Николай в ролята на Сантуца | |
| Родена | Стоянка Савова Николова
|
|---|---|
| Починала | 23 октомври 1993 г.
|
| Учила в | Американски колеж в София Миланска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Елена Николай |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Направление | Опера |
| Активност | 1934 – 1963 |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1963 – 1968 |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеЕлена Николай е родена като Стоянка Савова Николова на 24 януари 1905 година в село Церово, Пазарджишко. През 1908 година баща ѝ умира, а майка ѝ Парашкева се опитва сама да отглежда двете си деца. Американски мисионери ѝ помагат да замине да учи със стипендия за медицинска сестра в Съединените щати, а през това време децата ѝ Стоянка и Никола са отглеждани от баба си и дядо си в Панагюрище. Чрез дядо си Стоянка е запленена от народните песни, а в градската протестантска църква особено ѝ се нравят изпълненията в съпровод с хармониум.[1][2] Завръщайки се в България, майката се постарава да даде добро образование на децата си, изпращайки ги в Американския колеж в Самоков. Там гласовите данни на момичето са забелязани и тя е избрана за солистка на хора. Диригентът Гончаров твърдо заявява: „Стоянка има златно гърло! Тя трябва да учи пеене“.[1]
След завършването на колежа Стоянка отива в София с желание да кандидатства в Музикалната академия. Започва да се подготвя при големия педагог и певец Иван Вулпе, който веднага оценява гласа ѝ. Според регламента обаче кандидатите трябва да могат да свирят на пиано; шестицата ѝ по пеене не може да компенсира двойката ѝ по пиано и тя не успява да влезе в консерваторията.[1]
Заминава за Щатите при брат си, учещ там философия. Записва се студентка по същата специалност в гр. Оберлин, щата Охайо. Мисълта за музикално образование обаче не я напуска и тя започва и да работи, за да събере средства за учение в Италия. Мечтае да учи в Генуа, в консерваторията „Николо Паганини“, и през лятото на 1929 г. наистина успява да постигне желанието си. Методите на обучение обаче не ѝ допадат и още през септември се отправя към Милано, за да кандидатства в Миланската консерватория. Представя се на проф. Бартоли, известен педагог, който я прослушва и одобрява за подготовка. На изпитите през октомври една ария е достатъчна, за да убеди членовете на журито в способностите си. Проф. Винченцо Пинторно поема нейното обучение.[1] Виждайки сериозни ѝ материални трудности, той я взема да живее в дома му и по-късно, през 1937 година, тя се жени за неговия внук д-р Андреа ди Маджо.[2] Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.
През 1934 година започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.[2]
През 1963 г. по свое желание напуска Ла Скала и се премества в Рим.[2] Продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма, като първият филм, в който участва, е Il boom („Бумът“/„Възходът“) на режисьора Виторио Де Сика с участието на Алберто Сорди.[3][4][5] Следващите са „Моята съпруга“, „Съблазнени и измамени“, „Латински любовници“, „Измяна в брака“, „Като ти казвам, че те обичам“ и „Нашите съпрузи“.[3][4]
Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано,[2] построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.
Репертоар
редактиранеПрез сезона 1934/1935 г. дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона – града на знаменитите майстори на цигулки Страдивариус, Амати, Гуарнери.
Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на Ла Скала.
Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.
Библиография
редактиране- Nicolai, Elena. La mia vita fra i grandi del melodramma. Parma, Azzali, 1993. с. 200 p.
- Карапетров, Константин. Елена Николай. София, Наука и изкуство, 1969. с. 109.
- Грозева, Вера. Елена Николай // Срещи и интервюта с три поколения оперни певци на Вера Грозева. София, „Музика“, 1981, [1981]. с. 147 – 153.
- Тихолов, Петко. Елена Николай // Петко Тихолов. Към върховете на изкуството. София, „Музика“, 1979, [1979]. с. 478 – 489.
- Иван Бенчев, Елена Николай – горчивата чаша на успеха. С., 2006.
- Александър Абаджиев. Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век. С., Изток-Запад, 2011.
Конкурс „Елена Николай“
редактиране
През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на името на оперната певица – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“.[6] Участват 41 млади оперни таланти на възраст до 33 години, като голямата награда печели Беса Лугичи от Косово.
Журито на първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ е в състав: Христина Ангелакова, Дарина Такова, Калуди Калудов, Григор Паликаров и Бруна Балиони – почетен член на журито.
През 2014 г. се проведе отново Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище.[7]
Външни препратки
редактиране- Записи на Елена Николай на сайта Opera from Bulgaria [1] Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine.
- Елена Николай в сайта YouTube
- Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ Архив на оригинала от 2017-09-23 в Wayback Machine.
- Партньорство на Елена Николай с Аурелиано Пертиле Архив на оригинала от 2015-02-05 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Бончев, Марин, Нонов, Христо. Български оперни певци в Ла Скала 1900 – 2000. 2002. с. 20 – 21.
- ↑ а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 45 – 55.
- ↑ а б Бончев, Марин, Нонов, Христо. Български оперни певци в Ла Скала 1900 – 2000. 2002. с. 26.
- ↑ а б Сайт за кино IMDb
- ↑ Филмът Бум в сайта IMDb
- ↑ Първи международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ започва в Панагюрище // БТА, 28.10.2013. Посетен на 24.01.2022.
- ↑ Започва вторият международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай” // БНР, 29.10.2014. Посетен на 24.01.2022.