Елена Николай

българска оперна певица

Елена Николай е българска оперна певица, мецосопран, работила главно в Италия.

Елена Николай
българска оперна певица
Родена
Стоянка Савова Николова
Починала
Учила вАмерикански колеж в София
Миланска консерватория
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Гласмецосопран
НаправлениеОпера
Активност1934 – 1963
Актьорска кариера
Активност1963 – 1968
Уебсайт

БиографияРедактиране

Елена Николай е родена като Стоянка Савова Николова на 24 януари 1905 година в село Церово, Панагюрско. През 1908 година баща ѝ умира, майка ѝ заминава да учи за медицинска сестра в Съединените щати, а тя и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в Панагюрище.[1] Завършва Американския колеж в Самоков.[1] По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. През 1929 година постъпва в Миланската консерватория „Джузепе Верди“, където учи пеене при Винченцо Пинторино.[1] По време на обучението си тя страда от сериозни материални трудности, професор Пинторино я взема да живее в дома му, а през 1937 година тя се жени за неговия внук Андрея Маджо.[1] Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.

През 1934 година започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.[1]

През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в Рим,[1] но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма [2], като първият филм, в който участва, е „Il boom“ („Бум“)[3] с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано,[1] построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.

РепертоарРедактиране

През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона – града на знаменитите майстори на цигулки Страдивариус, Амати, Гуарнери.

Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (Марфа в Хованщина), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

БиблиографияРедактиране

  • Nicolai, Elena. La mia vita fra i grandi del melodramma. Parma, Azzali, 1993. с. 200 p..
  • Карапетров, Константин. Елена Николай. София, Наука и изкуство, 1969. с. 109.
  • Грозева, Вера. Елена Николай. // Срещи и интервюта с три поколения оперни певци на Вера Грозева. София, „Музика“, 1981, [1981]. с. 147 – 153.
  • Тихолов, Петко. Елена Николай. // Петко Тихолов. Към върховете на изкуството. София, „Музика“, 1979, [1979]. с. 478 – 489.
  • Иван Бенчев, Елена Николай – горчивата чаша на успеха. С., 2006.
  • Александър Абаджиев. Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век. С., Изток-Запад, 2011.

Конкурс „Елена Николай“Редактиране

 
Паметна плоча на Елена Николай в Исторически музей Панагюрище

През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на името на оперната певица – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“.[4] Участват 41 млади оперни таланти на възраст до 33 години, като голямата награда печели Беса Лугичи от Косово.

Журито на първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ е в състав: Христина Ангелакова, Дарина Такова, Калуди Калудов, Григор Паликаров и Бруна Балиони – почетен член на журито.

През 2014 г. се проведе отново Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище.[5]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране