Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена Панайотова.

Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент.

Елена Панайотова
български театрален режисьор
Родена
22 януари 1967 г. (52 г.)
Националност Флаг на България България

Съдържание

БиографияРедактиране

Завършва режисура и актьорско майсторство в първия випуск на Театралния департамент към Нов български университет през 1995 г. Дебютира с постановката „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил. Завършва Магистърска програма по театрална режисура към НБУ и специализира шест месеца Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия.

Преподавателска дейност: Работи като програмен директор и преподавател по актьорско майсторство и театрална антропология в Театрален департамент към Новия български университет, четиринадесет години е редовен преподавател по театър в Университет за Изкуства в Утрехт, Холандия. Гост преподавател в Националния Университет в Сан Хосе, Коста Рика.

Съосновател и председател на културна фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 печели финансиране от Европейската Културна Фондация за реализиране на Международна Арт Експедиция Торна в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.

От 2003 г. стартира ежегодния проект „Лятна Театрална Академия за деца в риск“ в с. Широка лъка. От 2010 основава и ръководи международна програма „Артисти за деца“ в Кения. Проектите, които ръководи в сферата на изкуство и образование въвличат артисти и деца от четири континента. През 2016 г. като ръководител на проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA), който се реализира в Кения и Танзания, печели финансиране и разпознаване от Международния фонд за промотиране на култура на ЮНЕСКО за принос в културното разнообразие в света.

Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).

Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“ и „Куфарът на брат ми“.

НоминацииРедактиране

  • ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в „Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР „Сфумато“
  • ИКАР 2009 за авторска музика за Емилиян Гацов, „Замлъкване“ по Бергман, ТР Сфумато
  • ИКАР 2010 за поддържаща роля за Явор Борисов, „За вредата от тютюна и други шеги“ по Чехов, НДТ „Сълза и Смях"
  • ИКАР 2016 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Добрин Досев в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за костюми за Николина Костова-Богданова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за съвременна българска драматургия за Алек Попов & Деляна Манева за „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

НаградиРедактиране

  • Фестивал на малките театрални форми, Враца 1996 за сценография за Мирена Николова, „Въведение в тяхната картина“ от М. Минков, ДТ Кюстендил
  • ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в "Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР Сфумато
  • Нови Сад 2006, наградата на INFANT фестивал за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език“ за спектакъла „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка, ТР Сфумато
  • ИКАР 2015 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

ПостановкиРедактиране


  • „Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт, либрето: Лоренцо да Понте, Държавна Опера Пловдив (2018)
  • „Гилгамеш“ по едноименния шумерски епос, Университетски театър, НБУ & Театър-студио Персона (2017)
  • „Женитба“ от Николай Гогол, Театър София (2017)
  • „Сестри Палавееви в бурята на историята“ от Алек Попов, Драматичен театър Пловдив (2015)
  • „Царството земно“ от Тенеси Уилямс, Народен театър „Иван Вазов“, София (2013)
  • „Изобретателната влюбена“ по Лопе де Вега, Малък градски театър „Зад канала“, София (2011)
  • „Славеят и розата“ по Оскар Уайлд, Хиподрум театър & Пърформанс Лаб София, Гейнзвил, Флорида (2011)
  • „Египетска приказка за сърцето“ в Учебен Театър, НБУ и Пърформанс Лаб София (2010)
  • „За вредата от тютюна и други шеги“ от Антон Чехов, НДТ „Сълза и смях“ (2009)
  • „Опасни желания“ от Александър Мардан, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2008)
  • „Замлъкване“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман, Пърформанс Лаб София и ТР „Сфумато“ (2008)
  • „Мъртвешки танц“ от Аугуст Сриндберг, Университет за изкуства Утрехт (2007)
  • „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“ (2006)
  • „Куклен дом“ от Хенрих Ибсен, Университет за изкуства Утрехт (2006)
  • „Домът на Беранарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка, Фондация „Ден Гри“ и ТР „Сфумато“ (2005)
  • „Не ме снимай мен“ документален театър, Арт група „ТОРНА“ & Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004)
  • „Предопределените“ от Елиас Канети, Драматичен Театър Русе (2003)
  • „Гласът“ танцов авторски спектакъл, Фонадция „Ден Гри“ & Галерия XXL (2002)
  • „Флобер“ от Елин Рахнев, Народен театър "Иван Вазов" (2001)
  • „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Университет за изкуства Утрехт (2000)
  • „Игрила“ по Теодора Димова, НДТ „Сълза и смях“ (1999)
  • „Като не знаеш защо питаш“, изледване върху нестинарството, Театър „Ла страда“ (1998)
  • „Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, Сдружение „Летен театрален университет“ & Драматичен Театър Сливен (1997)
  • „3х3 или Три сестри“ по Антон Чехов, копродукция НБУ & НДК (1997)
  • „Направи Господ Крокодилката“ по Йордан Радичков, Драматичен Театър Бургас (1996)
  • „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков, Драматичен Театър Кюстендил (1995) и др.

Външни препраткиРедактиране