Елена Панайотова (режисьор)

български театрален режисьор
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена Панайотова.

Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент.

Елена Панайотова
български театрален режисьор
Родена
22 януари
Пловдив

Националност  България
Учила в НБУ, University of Amsterdam
Семейство
Съпруг Rob List (m. 1999 - d.2013)

БиографияРедактиране

Доктор по театрознание и театрално изкуство (2022) към Нов български университет. Дебютира с „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил през 1995г. Специализира Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия (1999).

Преподавател по актьорско майсторство и режисура, и театрална антропология в Нов български университет (1995 -2000; 2017-2022), преподавател по театър в Университет за изкуства в Утрехт, Холандия (1999 - 2013) Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика (2011).

Съ-основател и председател на фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 г. печели финансиране от Европейската културна фондация за реализиране на Международна арт експедиция в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.

От 2003 г. инициира ежегоден проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка, който от 2010 трансформира в международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 8-те от общо 1800 проекти подкрепени от ЮНЕСКО.

Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).

Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“, „Куфарът на брат ми“ и "Бащите не си отиват"

Номинации за спектаклиРедактиране

  • ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в „Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР „Сфумато“
  • ИКАР 2009 за авторска музика за Емилиян Гацов, „Замлъкване“ по Бергман, ТР Сфумато
  • ИКАР 2010 за поддържаща роля за Явор Борисов, „За вредата от тютюна и други шеги“ по Чехов, НДТ „Сълза и Смях"
  • ИКАР 2016 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Добрин Досев в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за костюми за Николина Костова-Богданова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • АСКЕЕР 2016 за съвременна българска драматургия за Алек Попов & Деляна Манева за „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Златен кукерикон 2020 за комедийна актриса в спектакъла "Влюбена, сгодена, изчезнала" от Фьогел, театър 199 София
  • "Ярки постижения в изкуството 2021" на Столична община за режисуата на "Шахнаме: Сказание за Зал"
  • АСКЕЕР 2022 за костюмография за Юлиян Табаков за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
  • АСКЕЕР и ИКАР 2022 за музика за Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК

Награди за спектаклиРедактиране

  • 1996 Фестивал на малките театрални форми град Враца за сценография на, „Въведение в тяхната картина“ от М. Минков, ДТ Кюстендил
  • ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в "Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР Сфумато
  • Нови Сад 2006, наградата на INFANT фестивал за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език“ за спектакъла „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка, ТР Сфумато
  • ИКАР 2015 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Награда "ПЛОВДИВ" 2019 за изключителни постижениея в културата за "Принцът на земята и принцът на морето" в ДКТ Пловдив
  • ИКАР 2022 и АСКЕЕР 2022 за авторска музика на Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК

ПостановкиРедактиране

  • „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора (2022)
  • "Шахнаме: Сказание за Зал" по Фердоуси, театър "Азарян, НДК (2021)
  • „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2019)
  • „Принцът на морето и принцът на земята“ по японска легенда, ДКТ Пловдив & EСК Пловдив 2019 (2019)[1][2]
  • „Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт, либрето: Лоренцо да Понте, Държавна Опера Пловдив (2018)
  • „Гилгамеш“ по едноименния шумерски епос, Университетски театър, НБУ & Театър-студио Персона (2017)
  • „Женитба“ от Николай Гогол, Театър София (2017)
  • „Сестри Палавееви в бурята на историята“ от Алек Попов, Драматичен театър Пловдив (2015)[3]
  • „Царството земно“ от Тенеси Уилямс, Народен театър „Иван Вазов“, София (2013)[4]
  • „Изобретателната влюбена“ по Лопе де Вега, Малък градски театър „Зад канала“, София (2011)
  • „Славеят и розата“ по Оскар Уайлд, Хиподрум театър & Пърформанс Лаб София, Гейнзвил, Флорида (2011)
  • „Египетска приказка за сърцето“ в Учебен театър на НБУ и Пърформанс Лаб София (2010)
  • „За вредата от тютюна и други шеги“ от Антон Чехов, НДТ „Сълза и смях“ (2009)
  • „Опасни желания“ от Александър Мардан, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2008)
  • „Замлъкване“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман, ТР „Сфумато“ (2008)
  • „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, Университет за изкуства Утрехт (2007)
  • „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“ (2006)[5]
  • „Домът на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка, Фондация „Ден Гри“ и ТР „Сфумато“ (2005)[6]
  • „Не ме снимай мен“ документален театър, Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004)
  • „Предопределените“ от Елиас Канети, Драматичен Театър Русе (2003)
  • „Флобер“ от Елин Рахнев, Народен театър „Иван Вазов“ (2001)
  • „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Университет за изкуства Утрехт (2000)
  • „Игрила“ по Теодора Димова, НДТ „Сълза и смях“ (1999)
  • „Като не знаеш защо питаш“, изследване върху нестинарството, Театър „Ла страда“ (1998)
  • „Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, Драматичен Театър Сливен (1997)
  • „3х3 или Три сестри“ по Антон Чехов, копродукция НБУ & НДК (1997)
  • „Направи Господ Крокодилката“ по Йордан Радичков, Драматичен Театър Бургас (1996)
  • „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков, Драматичен Театър Кюстендил (1995) и др.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране