Елена Панайотова (режисьор)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена Панайотова.
Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент.
Елена Панайотова | |
---|---|
български театрален режисьор | |
Родена |
22 януари
Пловдив |
|
|
Националност |
![]() |
Учила в | НБУ, University of Amsterdam |
Семейство | |
Съпруг | Rob List (m. 1999 - d.2013) |
БиографияРедактиране
Доктор по театрознание и театрално изкуство (2022) към Нов български университет. Дебютира с „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил през 1995г. Специализира Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия (1999).
Преподавател по актьорско майсторство и режисура, и театрална антропология в Нов български университет (1995 -2000; 2017-2022), преподавател по театър в Университет за изкуства в Утрехт, Холандия (1999 - 2013) Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика (2011).
Съ-основател и председател на фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 г. печели финансиране от Европейската културна фондация за реализиране на Международна арт експедиция в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.
От 2003 г. инициира ежегоден проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка, който от 2010 трансформира в международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 8-те от общо 1800 проекти подкрепени от ЮНЕСКО.
Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).
Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“, „Куфарът на брат ми“ и "Бащите не си отиват"
Номинации за спектаклиРедактиране
- ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в „Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР „Сфумато“
- ИКАР 2009 за авторска музика за Емилиян Гацов, „Замлъкване“ по Бергман, ТР Сфумато
- ИКАР 2010 за поддържаща роля за Явор Борисов, „За вредата от тютюна и други шеги“ по Чехов, НДТ „Сълза и Смях"
- ИКАР 2016 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
- АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Добрин Досев в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
- АСКЕЕР 2016 за костюми за Николина Костова-Богданова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
- АСКЕЕР 2016 за съвременна българска драматургия за Алек Попов & Деляна Манева за „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
- Златен кукерикон 2020 за комедийна актриса в спектакъла "Влюбена, сгодена, изчезнала" от Фьогел, театър 199 София
- "Ярки постижения в изкуството 2021" на Столична община за режисуата на "Шахнаме: Сказание за Зал"
- АСКЕЕР 2022 за костюмография за Юлиян Табаков за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
- АСКЕЕР и ИКАР 2022 за музика за Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
Награди за спектаклиРедактиране
- 1996 Фестивал на малките театрални форми град Враца за сценография на, „Въведение в тяхната картина“ от М. Минков, ДТ Кюстендил
- ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в "Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР Сфумато
- Нови Сад 2006, наградата на INFANT фестивал за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език“ за спектакъла „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка, ТР Сфумато
- ИКАР 2015 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
- Награда "ПЛОВДИВ" 2019 за изключителни постижениея в културата за "Принцът на земята и принцът на морето" в ДКТ Пловдив
- ИКАР 2022 и АСКЕЕР 2022 за авторска музика на Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
ПостановкиРедактиране
- „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора (2022)
- "Шахнаме: Сказание за Зал" по Фердоуси, театър "Азарян, НДК (2021)
- „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2019)
- „Принцът на морето и принцът на земята“ по японска легенда, ДКТ Пловдив & EСК Пловдив 2019 (2019)[1][2]
- „Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт, либрето: Лоренцо да Понте, Държавна Опера Пловдив (2018)
- „Гилгамеш“ по едноименния шумерски епос, Университетски театър, НБУ & Театър-студио Персона (2017)
- „Женитба“ от Николай Гогол, Театър София (2017)
- „Сестри Палавееви в бурята на историята“ от Алек Попов, Драматичен театър Пловдив (2015)[3]
- „Царството земно“ от Тенеси Уилямс, Народен театър „Иван Вазов“, София (2013)[4]
- „Изобретателната влюбена“ по Лопе де Вега, Малък градски театър „Зад канала“, София (2011)
- „Славеят и розата“ по Оскар Уайлд, Хиподрум театър & Пърформанс Лаб София, Гейнзвил, Флорида (2011)
- „Египетска приказка за сърцето“ в Учебен театър на НБУ и Пърформанс Лаб София (2010)
- „За вредата от тютюна и други шеги“ от Антон Чехов, НДТ „Сълза и смях“ (2009)
- „Опасни желания“ от Александър Мардан, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2008)
- „Замлъкване“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман, ТР „Сфумато“ (2008)
- „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, Университет за изкуства Утрехт (2007)
- „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“ (2006)[5]
- „Домът на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка, Фондация „Ден Гри“ и ТР „Сфумато“ (2005)[6]
- „Не ме снимай мен“ документален театър, Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004)
- „Предопределените“ от Елиас Канети, Драматичен Театър Русе (2003)
- „Флобер“ от Елин Рахнев, Народен театър „Иван Вазов“ (2001)
- „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Университет за изкуства Утрехт (2000)
- „Игрила“ по Теодора Димова, НДТ „Сълза и смях“ (1999)
- „Като не знаеш защо питаш“, изследване върху нестинарството, Театър „Ла страда“ (1998)
- „Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, Драматичен Театър Сливен (1997)
- „3х3 или Три сестри“ по Антон Чехов, копродукция НБУ & НДК (1997)
- „Направи Господ Крокодилката“ по Йордан Радичков, Драматичен Театър Бургас (1996)
- „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков, Драматичен Театър Кюстендил (1995) и др.
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Принцът на морето и принцът на земята“, БНТ.
- ↑ Режисьорът Елена Панайотова и композиторът Асен Аврамов за работата си над куклено-театралния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“, интервю на Ваня Трингова, EuroPlovdiv.com.
- ↑ Иво Дернев, Сестри Палавееви затвориха вратата на негативизма дано я заключат завинаги, отзив в PodTepeto.com, 11 септември 2015 г.
- ↑ Зорница Кънчева, Споделена самота отвъд апокалипсиса, отзив във Formalno.com, 25 януари 2014 г.
- ↑ Мая Кисьова, „Човекът, простил на себе си: Хенрик Ибсен и Елена Панайотова – среща в ХХI век“, в. „Капитал“, 9 февруари 2007 г.
- ↑ Петър Пламенов, „Гневният ритъм на сърцето“ (театрална рецензия на „Домът на Бернарда Алба“ с режисьор Елена Панайотова), в. „Култура“, бр. 8, 4 март 2005 г.
Външни препраткиРедактиране
- Елена Панайотова, „Тялото като текст“, в. „Литературен вестник“, 30 май – 5 юни 2001
- „Фадо, джойнт и любов в „Изобретателната влюбена“, Vsekiden.com, 7 ноември 2011
- Между живата вода на Родопите и приказките на Африка, Trud.bg, 18 юли 2015
- Елена Панайoтова: Театърът при работа с деца се изчиства от преструвката, интервю на Катерина Георгиева, сп. Homo Ludens, кн. 17, 2014
- „Така правят всички жени“ – прекрасно предусещане за „2019 Пловдив Европейска столица на културата“, Novini.dir.bg, 10 декември 2018