Алек Попов
Алек Василев Попов е български писател, автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“ и няколко сборника с разкази. Той пише също радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио (БНР), и сценарии за игрални и документални филми. През 2001 г. Българската национална телевизия снима филма „Чуждите стъпки“ по едноименния разказ от сборника му „Мръсни сънища“. Член-кореспондент е на БАН.
Алек Попов | |
български писател | |
5 април 2012 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Период | 1992 – 2024 |
Жанрове | роман, разказ, есе, пиеса, сценарий |
Известни творби | „Мисия Лондон“ „Ниво за напреднали“ „Сестри Палавееви“ |
Награди | „Павел Вежинов“ (1994) „Гравитон“ (1995) „Рашко Сугарев“ (1999) „Хеликон“ (2002, 2013) „Иван Радоев“ (2005) „Елиас Канети“ (2007) „Чудомир“ (2014) „Прозарт“ (2019) „Райко Алексиев“ (2023) |
Семейство | |
Баща | Васил Попов |
Съпруга | Деляна Манева[1] |
Деца | 1[1] |
Уебсайт | www.alekpopov.net |
Биография
редактиранеАлек Попов е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева.
Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Алек Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание „Родна реч“.
Прес-секретар на българския ПЕН клуб. Член на Сдружението на български писатели, на което е и прес-секретар (1996 – 1997).
На 22 октомври 2012 г. Алек Попов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в направление „Творци на изкуството“.[2]
Умира на 22 март 2024 година.[3]
Библиография
редактиране- 1989 – „The Cowboys planet“, Smith publishers, под псевдоним Bad Alex, издадена през 1993 от „Алфа джет ООД“ като „Планетата на каубоите“ (преводач Иван Стоянов, художник Гриша Господинов)[4]
- 1992 – „Другата смърт“ (разкази)
- 1994 – „Мръсни сънища“ (разкази, ISBN 954-8102-09-9)[5]
- 1995 – „Игра на магии“ (разкази)
- 1997 – „Зелевият цикъл“ (разкази; ISBN 954-426-158-3)
- 1998 – „Пътят към Сиракуза“ (разкази)
- 2001 – „Мисия Лондон“ (роман; ISBN 978-954-8307-11-6)[6][7][8][9][10]
- 2002 – „Ниво за напреднали“ (разкази; ISBN 978-954-8307-21-5)[11]
- 2005 – „Спътник на радикалния мислител“ (есета; ISBN 978-954-90945-2-7)[12]
- 2006 – „Митология на прехода“ (разкази; ISBN 978-954-739-767-5)[13]
- 2007 – „Черната кутия“ (роман; ISBN 978-954-09-0021-6)[14][15][16]
- 2012 – „Телесни плевели“ (сборник разкази)
- 2013 – „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (роман)[17][18][19][20][21][22][23]
- 2014 – „Черната кутия: ниско прелитащи кучета“ (роман; ISBN 979-954-28-1636-2)
- 2017 – „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“ (роман)
- 2021 – „Мисия Туран“ (роман)
-
Алек Попов и Драго Симеонов на премиерата на „Мисия Туран“, 17 юни 2021, София
-
Алек Попов и Драго Симеонов на премиерата на „Мисия Туран“, 17 юни 2021, София
-
Любо Нейков чете откъс, премиера на „Мисия Туран“, 17 юни 2021, София
Преводи на творби на Алек Попов
редактиранеРазказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански език.
Първото издание на романа му „Мисия Лондон“ е публикувано на сръбски от издателство Геопоетика (2004), следват преводи на унгарски (Londoni küldetés) от József Attila Kör-Kijárat Kiadó (2005) и френски. Романът е публикуван на 16 езика.
Немското издателство Sukultur публикува книгата му с разкази „Руска електронна поща“ (2005). Полското издателство Scriptum публикува книгата му с разкази „Мръсни сънища“ и „Пътят за Сиракуза“ (2006).
Включен е в антологиите:
- ((de)) Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts, Insel Verlag, 1996, 363 S. (съставител Норберт Рандов).
- ((fr)) Les Belles Étrangères: Quatorze écrivains bulgares, Paris, Éditions L'esprit des Péninsules, 2001, 206 p. (ISBN 978-2-84636-009-8)
- ((en)) Voices from the Faultline (a Balkan Anthology), edited by A. Johnson and Zakalin Nezic, ZayuPress, USA, 2002, 291 p. (ISBN 0-9707059-2-1)
- ((de)) Bulgarien Prosa, Hrsg. von Valeria Jäger und Alexander Sitzmann, Wieser Verlag, Klagenfurt, Austria, 2005, 696 S. (ISBN 978-3-85129-483-5)[24]
Радиопиеси
редактиране- 1994 – „Мазето“
- 1995 – „Буба лази“
- 1996 – „Месарят от червената долина“
- 2006 – „Мисия Лондон“
- 2012 – „Ковачи“
Награди
редактиранеАлек Попов е носител на редица литературни награди, сред които:
- 1994 – наградата на БНР за криминален разказ „Павел Вежинов“,
- 1995 – българската награда за фантастика „Гравитон“,
- 1999 – наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“,
- 2002 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за сборника с разкази „Ниво за напреднали“[25],
- 2004 – годишната награда на английското електронно списание „Clouds“, където романът „Мисия Лондон“ се публикува на английски език,
- 2005 – националната награда за драматургия „Иван Радоев“ – за пиесата „Мисия Лондон“[26],
- 2007 – наградата „Елиас Канети“ (Русе) за романа „Черната кутия“[27],
- 2008 – наградата „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга в книжарници Хеликон за „Черната кутия“,
- 2008 – наградата на Art.bg and ОББ (Обединена Българска Банка) за романа „Черната кутия“,
- 2012 – отличието „Четящият човек“[28][29],
- 2013 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Сестри Палавееви“[30],
- 2014 – наградата „Цветето на Хеликон“ – за романа „Сестри Палавееви“,
- 2014 – наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ[31],
- 2019 – наградата за принос в развитието на литературата на Балканите „Прозарт“ (Скопие)[32],
- 2023 – националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ за хумористичен разказ[33][34][35].
Бележки
редактиране- ↑ а б Деян Енев, „Писателят Алек Попов живее с две жени и тигър“, в-к „Сега“, 13 декември 2003 г.
- ↑ „Алек Попов бе избран за член-кореспондент на БАН в областта на „Творци на изкуството“, в-к „24 часа“, 22 октомври 2012 г.
- ↑ Почина писателят Алек Попов // БНТ, 22 март 2024 г. Посетен на 22 март 2024 г.
- ↑ Алек Попов: Библиография, sfbg.us.
- ↑ Бойко Пенчев, „Валпургиева нощ“, рец. във в-к „Литературен вестник“, 1994 г.
- ↑ Любен Дилов-син, „Алек Попов, отмъстителят“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. във в-к „Сега“, 25 септември 2001.
- ↑ Стефан Продев, „България, видяна в Лондон“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. във в-к „Сега“, 31 май 2001.
- ↑ Елка Константинова, „Битието като риск“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр.30 (471), 25 септември 2001 г.
- ↑ Константин Еленков, „Роман за неромантичното“, рец. в сп. „Пламък“, бр. 7&8, 2001 г.
- ↑ Емилиян Николов, „Един българин в Лондон“, рец. в „Литературен клуб“, 22 ноември 2001.
- ↑ Атанас Славов, „Ниво за напреднали“, рец. във в-к „Култура“, бр. 4, 24 януари 2003 г.
- ↑ Кристина Йорданова, „Радикализъм и еклектика“, рец. във в-к „Култура“, бр.35, 14 октомври 2005.
- ↑ Антон Баев, „Абсурдните митове на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 9 юни 2006, № 6 (79).
- ↑ Преслав Ганев, „Алек Попов и „Черната кутия“ Архив на оригинала от 2012-06-24 в Wayback Machine., рец. в блога „Литературата днес“, 9 декември 2007 г.
- ↑ Александър Кръстев, „(Не)Успелите българи зад граница“, рец. в блога „Аз чета“, 10 март 2010 г.
- ↑ Христо Блажев, „Черната кутия“ на Алек Попов или докъде може да те отведе една кучешка каишка…“ Архив на оригинала от 2011-10-21 в Wayback Machine., рец. в блога „Книголандия“, 18 януари 2011 г.
- ↑ „Сестри Палавееви“ на Алек Попов – партизанският роман на 21 век?“, две глави от романа в E-vestnik, 1 април 2013 г.
- ↑ Алек Попов, „При термитите на революцията“ Архив на оригинала от 2017-12-14 в Wayback Machine., разказ, послужил за основа на романа „Сестри Палавееви“, „Стършел“, бр. 3523, 17 януари 2014 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „Партизанската песен на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 26 април 2013, № 4 (161).
- ↑ Ангел Игов, „Фалшивите тонове в историята“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. в електронно списание Sofia Live, 6 юни 2013.
- ↑ Ангел Игов, „Идеология, действителност, смях“, рец. във в-к „Култура“, бр. 16 (2722), 26 април 2013 г.
- ↑ Милена Кирова, „Българската история – мисия или кауза?“, рец. във в-к „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
- ↑ Крум Василев, „Две книги – два антипода“, рец. във в-к „Дума“, бр. 122, 30 май 2013 г.
- ↑ Христо Карастоянов, „Литературата е национална, но коя е нацията?“, отзив във в-к „Сега“, 13 декември 2005 г.
- ↑ „Алек Попов – победител за 2002 г.“ Архив на оригинала от 2012-10-01 в Wayback Machine., сайт на наградата „Хеликон“.
- ↑ Иван Генчев, „Алек Попов взе наградата „Иван Радоев“, в-к „Сега“, 6 май 2005 г.
- ↑ Искра Георгиева, „Алек Попов спечели наградата „Елиас Канети“, Dariknews.bg, 1 ноември 2007 г.
- ↑ „Алек Попов обявен за „Четящия човек“, „Вести“, 6 август 2012 г.
- ↑ „Алек Попов е първият с отличието „Четящият човек“[неработеща препратка], Dnes.bg, 6 август 2012 г.
- ↑ Слово на председателя на журито Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine., сайт на Награда „Хеликон“.
- ↑ „Алек Попов – с награда на името на Чудомир“, Lira.bg, 4 април 2014 г.
- ↑ „Чл.-кор. Алек Попов с награда за принос към балканската литература“[неработеща препратка], сайт на БАН, 31 май 2019 г.
- ↑ Николета Манджукова, Писателят Алек Попов е тазгодишният носител на Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, БТА, 7 март 2023.
- ↑ Стефка Венчева, Алек Попов е новият носител на Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, Pzdnes.com, 8 март 2023.
- ↑ Алек Попов с Националната награда „Райко Алексиев“, БНР, 8 март 2023.