Алек Попов

български писател

Алек Василев Попов е български писател, автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“ и няколко сборника с разкази.

Алек Попов
български писател
Роден
16 януари 1966 г. (58 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Период1992 –
Жанровероман, разказ, есе, пиеса, сценарий
Известни творби„Мисия Лондон“
„Ниво за напреднали“
„Сестри Палавееви“
Награди„Павел Вежинов“ (1994)
„Гравитон“ (1995)
„Рашко Сугарев“ (1999)
„Хеликон“ (2002, 2013)
„Иван Радоев“ (2005)
„Елиас Канети“ (2007)
„Чудомир“ (2014)
„Прозарт“ (2019)
Райко Алексиев“ (2023)
Семейство
СъпругаДеляна Манева[1]
Деца1[1]
Уебсайтwww.alekpopov.net

Той пише също радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио (БНР), и сценарии за игрални и документални филми. През 2001 г. Българската национална телевизия снима филма „Чуждите стъпки“ по едноименния разказ от сборника му „Мръсни сънища“. Член-кореспондент е на БАН.

Биография редактиране

Алек Попов е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева.

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Алек Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание „Родна реч“.

Прес-секретар на българския ПЕН клуб. Член на Сдружението на български писатели, на което е и прес-секретар (1996 – 1997).

На 22 октомври 2012 г. Алек Попов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в направление „Творци на изкуството“.[2]

Библиография редактиране

  • 1989 – „The Cowboys planet“, Smith publishers, под псевдоним Bad Alex, издадена през 1993 от „Алфа джет ООД“ като „Планетата на каубоите“ (преводач Иван Стоянов, художник Гриша Господинов)[3]
  • 1992 – „Другата смърт“ (разкази)
  • 1994 – „Мръсни сънища“ (разкази, ISBN 954-8102-09-9)[4]
  • 1995 – „Игра на магии“ (разкази)
  • 1997 – „Зелевият цикъл“ (разкази; ISBN 954-426-158-3)
  • 1998 – „Пътят към Сиракуза“ (разкази)
  • 2001 – „Мисия Лондон“ (роман; ISBN 978-954-8307-11-6)[5][6][7][8][9]
  • 2002 – „Ниво за напреднали“ (разкази; ISBN 978-954-8307-21-5)[10]
  • 2005 – „Спътник на радикалния мислител“ (есета; ISBN 978-954-90945-2-7)[11]
  • 2006 – „Митология на прехода“ (разкази; ISBN 978-954-739-767-5)[12]
  • 2007 – „Черната кутия“ (роман; ISBN 978-954-09-0021-6)[13][14][15]
  • 2012 – „Телесни плевели“ (сборник разкази)
  • 2013 – „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (роман)[16][17][18][19][20][21][22]
  • 2014 – „Черната кутия: ниско прелитащи кучета“ (роман; ISBN 979-954-28-1636-2)
  • 2017 – „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“ (роман)
  • 2021 – „Мисия Туран“ (роман)

Преводи на творби на Алек Попов редактиране

Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански език.

Първото издание на романа му „Мисия Лондон“ е публикувано на сръбски от издателство Геопоетика (2004), следват преводи на унгарски (Londoni küldetés) от József Attila Kör-Kijárat Kiadó (2005) и френски. Романът е публикуван на 16 езика.

Немското издателство Sukultur публикува книгата му с разкази „Руска електронна поща“ (2005). Полското издателство Scriptum публикува книгата му с разкази „Мръсни сънища“ и „Пътят за Сиракуза“ (2006).

Включен е в антологиите:

  • ((de)) Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts, Insel Verlag, 1996, 363 S. (съставител Норберт Рандов).
  • ((fr)) Les Belles Étrangères: Quatorze écrivains bulgares, Paris, Éditions L'esprit des Péninsules, 2001, 206 p. (ISBN 978-2-84636-009-8)
  • ((en)) Voices from the Faultline (a Balkan Anthology), edited by A. Johnson and Zakalin Nezic, ZayuPress, USA, 2002, 291 p. (ISBN 0-9707059-2-1)
  • ((de)) Bulgarien Prosa, Hrsg. von Valeria Jäger und Alexander Sitzmann, Wieser Verlag, Klagenfurt, Austria, 2005, 696 S. (ISBN 978-3-85129-483-5)[23]

Радиопиеси редактиране

  • 1994 – „Мазето“
  • 1995 – „Буба лази“
  • 1996 – „Месарят от червената долина“
  • 2006 – „Мисия Лондон“
  • 2012 – „Ковачи“

Награди редактиране

Алек Попов е носител на редица литературни награди, сред които:

  • 1994 – наградата на БНР за криминален разказ „Павел Вежинов“,
  • 1995 – българската награда за фантастика „Гравитон“,
  • 1999 – наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“,
  • 2002 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за сборника с разкази „Ниво за напреднали“[24],
  • 2004 – годишната награда на английското електронно списание „Clouds“, където романът „Мисия Лондон“ се публикува на английски език,
  • 2005 – националната награда за драматургия „Иван Радоев“ – за пиесата „Мисия Лондон“[25],
  • 2007 – наградата „Елиас Канети“ (Русе) за романа „Черната кутия“[26],
  • 2008 – наградата „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга в книжарници Хеликон за „Черната кутия“,
  • 2008 – наградата на Art.bg and ОББ (Обединена Българска Банка) за романа „Черната кутия“,
  • 2012 – отличието „Четящият човек“[27][28],
  • 2013 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Сестри Палавееви“[29],
  • 2014 – наградата „Цветето на Хеликон“ – за романа „Сестри Палавееви“,
  • 2014 – наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ[30],
  • 2019 – наградата за принос в развитието на литературата на Балканите „Прозарт“ (Скопие)[31],
  • 2023 – националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ за хумористичен разказ[32][33][34].

Бележки редактиране

  1. а б Деян Енев, „Писателят Алек Попов живее с две жени и тигър“, в-к „Сега“, 13 декември 2003 г.
  2. „Алек Попов бе избран за член-кореспондент на БАН в областта на „Творци на изкуството“, в-к „24 часа“, 22 октомври 2012 г.
  3. Алек Попов: Библиография, sfbg.us.
  4. Бойко Пенчев, „Валпургиева нощ“, рец. във в-к „Литературен вестник“, 1994 г.
  5. Любен Дилов-син, „Алек Попов, отмъстителят“, рец. във в-к „Сега“, 25 септември 2001
  6. Стефан Продев, „България, видяна в Лондон“, рец. във в-к „Сега“, 31 май 2001
  7. Елка Константинова, „Битието като риск“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр.30 (471), 25 септември 2001 г.
  8. Константин Еленков, „Роман за неромантичното“, рец. в сп. „Пламък“, бр. 7&8, 2001 г.
  9. Емилиян Николов, „Един българин в Лондон“, рец. в „Литературен клуб“, 22 ноември 2001.
  10. Атанас Славов, „Ниво за напреднали“, рец. във в-к „Култура“, бр. 4, 24 януари 2003 г.
  11. Кристина Йорданова, „Радикализъм и еклектика“, рец. във в-к „Култура“, бр.35, 14 октомври 2005.
  12. Антон Баев, „Абсурдните митове на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 9 юни 2006, № 6 (79).
  13. Преслав Ганев, „Алек Попов и „Черната кутия“ Архив на оригинала от 2012-06-24 в Wayback Machine., рец. в блога „Литературата днес“, 9 декември 2007 г.
  14. Александър Кръстев, „(Не)Успелите българи зад граница“, рец. в блога „Аз чета“, 10 март 2010 г.
  15. Христо Блажев, „Черната кутия“ на Алек Попов или докъде може да те отведе една кучешка каишка…“ Архив на оригинала от 2011-10-21 в Wayback Machine., рец. в блога „Книголандия“, 18 януари 2011 г.
  16. „Сестри Палавееви“ на Алек Попов – партизанският роман на 21 век?“, две глави от романа в E-vestnik, 1 април 2013 г.
  17. Алек Попов, „При термитите на революцията“ Архив на оригинала от 2017-12-14 в Wayback Machine., разказ, послужил за основа на романа „Сестри Палавееви“, „Стършел“, бр. 3523, 17 януари 2014 г.
  18. Борислав Гърдев, „Партизанската песен на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 26 април 2013, № 4 (161).
  19. Ангел Игов, „Фалшивите тонове в историята“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. в електронно списание Sofia Live, 6 юни 2013.
  20. Ангел Игов, „Идеология, действителност, смях“, рец. във в-к „Култура“, бр. 16 (2722), 26 април 2013 г.
  21. Милена Кирова, „Българската история – мисия или кауза?“, рец. във в-к „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
  22. Крум Василев, „Две книги – два антипода“, рец. във в-к „Дума“, бр. 122, 30 май 2013 г.
  23. Христо Карастоянов, „Литературата е национална, но коя е нацията?“, отзив във в-к „Сега“, 13 декември 2005 г.
  24. „Алек Попов – победител за 2002 г.“ Архив на оригинала от 2012-10-01 в Wayback Machine., сайт на наградата „Хеликон“.
  25. Иван Генчев, „Алек Попов взе наградата „Иван Радоев“, в-к „Сега“, 6 май 2005 г.
  26. Искра Георгиева, „Алек Попов спечели наградата „Елиас Канети“, Dariknews.bg, 1 ноември 2007 г.
  27. „Алек Попов обявен за „Четящия човек“, „Вести“, 6 август 2012 г.
  28. „Алек Попов е първият с отличието „Четящият човек“[неработеща препратка], Dnes.bg, 6 август 2012 г.
  29. Слово на председателя на журито Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine., сайт на Награда „Хеликон“.
  30. „Алек Попов – с награда на името на Чудомир“, Lira.bg, 4 април 2014 г.
  31. „Чл.-кор. Алек Попов с награда за принос към балканската литература“[неработеща препратка], сайт на БАН, 31 май 2019 г.
  32. Николета Манджукова, Писателят Алек Попов е тазгодишният носител на Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, БТА, 7 март 2023.
  33. Стефка Венчева, Алек Попов е новият носител на Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, Pzdnes.com, 8 март 2023.
  34. Алек Попов с Националната награда „Райко Алексиев“, БНР, 8 март 2023.

Външни препратки редактиране