Теодора Димова
Теодора Димитрова Димова е българска писателка и драматург.
Теодора Димова | |
българска писателка | |
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г. | |
Родена |
19 септември 1960 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Работила | учител по английски, редактор в радио, писател, драматург |
Литература | |
Жанрове | роман, пиеса, есе |
Известни творби | „Майките“ (2006) |
Награди | „Развитие“ (2004) Наградата на Bank Austria за източноевропейска литература (2007) Наградата на София в раздел литература (2007) „Христо Г. Данов“ (2010) „Стоян Михайловски“ (2019) Голяма награда за литература на Софийския университет (2022) Вазова награда (2023) Хеликон (2023) |
Семейство | |
Баща | Димитър Димов |
Биография
редактиранеТеодора Димова е родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Когато е на 5 години, баща ѝ умира. Тя споделя, че често препрочита романите на баща си и не може да им се насити. Завършва 114 АЕГ и английска филология в Софийския университет „Кл. Охридски“. Специализирала е в Royal Court Theatre в Лондон.
Била е журналист, преводач, преподавател по английски. В настоящето работи в редакция „Радиотеатър“ на БНР. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура.[1]
Авторка е на 9 пиеси, поставяни в страната и в чужбина. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“ и „Кръст от пепел“.[1]
През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“.[1]
Творби
редактиране- Пиеси
- Фюри
- Стая №48
- Ерикапайос
- Калвадос, приятелю
- Игрила
- Платото
- Неда и кучетата
- Елин
- Стопър
- Замъкът Ирелох
- Без кожа
- Змийско мляко
- Кучката
- Любовници
- Романи
- Емине. Пловдив: Жанет-45, 2001.[2][3][4]
- Майките. София: Сиела, 2006.[5]
- ((fr)) Meres. Превод на френски Мари Врина. Paris: Edition des Syrtes, 2006.
- ((de)) Die Mutter. Превод на немски Александер Зицман. Klagenfurt: Wieser Verlag, 2007.
- ((sl)) Maikite. Ljubljana: Morjana Publishing House, 2007.
- ((pl)) Matki. Превод на полски Ханна Карпинска. Warsaw: PIW Publishing House, 2008.
- ((ru)) Матери. Превод на руски Зоя Карцева. Москва: Центр книги Рудомино, 2012, 224 с. ISBN 978-5-905626-55-5
- Адриана (2007)
- Марма, Мариам. София: Сиела, 2010.[6]
- Влакът за Емаус. София: Сиела, 2013, 154 с.[7]
- Поразените. София: Сиела, 2019, 252 с.
- Не Ви познавам. София: Сиела, 2023, 444 с. ISBN 9789542842163
- Есеистика и публицистика
- Четири вида любов. София: Сиела, 2014, 212 с. ISBN 978-954-28-1506-8
- Ороци. София: Сиела, 2015, 256 с. ISBN 978-954-28-1933-2[8]
- Молитва за Украйна. София: Сиела, 2023, 108 с. ISBN 9789542842606
Признание
редактиране- Първата ѝ пиеса „Фюри“ печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР.
- През 2000 г. печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс по драматургия.
- Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г.
- Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г.[9]
- Романът „Майките“ печели наградата на София в раздел литература за 2007 г.
- Романът „Адриана“ е номиниран за наградата Вик за 2008 г.
- През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели националната награда за литература „Христо Г. Данов“.
- Романът „Марма, Мариам“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2010 г.[10]
- Романът „Влакът за Емаус“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2014 г.[11]
- Носител е на Голямата награда за литература на Софийския университет за 2022 г.[12]
- Носител е на Националната Вазова награда за 2023 г.[13][14][15]
- През 2023 г. става носител на наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Не ви познавам“.[16][17][18][19]
Източници
редактиране- ↑ а б в Теодора Димова на сайта на издателство „Сиела“.
- ↑ Теодора Димова, Откъс от романа „Емине“, електронна публикация на 10 юли 2001 г. в „Литературен клуб“.
- ↑ Милена Кирова, „Живият Дебют и традиция“, рец. в „Култура“, бр. 28, 20 юли 2001 г.
- ↑ Светлана Стоянова, „Реквием на една мръсница“, статия в електронно списание LiterNet, 09.09.2009, № 9 (118).
- ↑ Дияна Иванова, „Майките“ от Теодора Димова“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.02.2009, № 2 (111).
- ↑ Димитър Камбуров, „Живият хляб: истина и/или път“, рец. в „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
- ↑ „Теодора Димова за самотата на Христос и нашето непостоянство“, интервю на Сандра Керелезова по повод излизането на романа, pravoslavie.bg, 16 април 2014 г.
- ↑ Деян Енев, „Уроците на „Ороци“, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 2 декември 2015 г.
- ↑ „Bulgarian Dimova wins „Eastern European Literature Award“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Bank Austria, 5 октомври 2006 г.
- ↑ Награда „Хеликон“ 2010, пролетни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
- ↑ Награда „Хеликон“ 2014, зимни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
- ↑ „Теодора Димова е лауреат на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски““, сайт на Софийския университет, 22 ноември 2022 г.
- ↑ „Теодора Димова получи Вазовата награда за литература“, БНТ, 9 юли 2023 г.
- ↑ „Теодора Димова е отличена с Националната Вазова награда за литература“, БНР, 10 юли 2023 г.
- ↑ „Теодора Димова с Вазовата награда за литература“, „Площад Славейков“, 10 юли 2023 г.
- ↑ Темз Арабаджиева, „Не ви познавам“ от Теодора Димова стана носител на „Орлето на Хеликон“, Културни новини, 15 декември 2023 г.
- ↑ „Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда Хеликон“, ОфНюз, 15 декември 2023 г.
- ↑ „Теодора Димова с „Орлето на Хеликон“, Площад Славейков, 15 декември 2023 г.
- ↑ „Теодора Димова спечели наградата „Хеликон“, Дневник, 15 декември 2023 г.
Външни препратки
редактиране- Произведения на Теодора Димова в Словото
- Теодора Димова в Литернет
- Статии на Теодора Димова в Портал Култура
- Теодора Димова в Public Republic Архив на оригинала от 2014-03-21 в Wayback Machine.
- От и за Теодора Димова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Интервюта
- „Теодора Димова: Осъдени сме на липса на обич“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 27 август 2005 г.
- „Теодора Димова: Забравихме да оцеляваме духовно“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 2007 г.
- „Теодора Димова: Човекът не може сам, без църквата, да се справя с вярата си“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 5 май 2010 г.
- „Теодора Димова: Няма истинска утеха извън църквата“, интервю на Емил Димитров, Vesti.bg, 20 декември 2011 г.
- „Теодора Димова: Българите от времето на баща ми са били по-различни от нас. Погледнете лицата им“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik, 22 юни 2012 г.
- „Теодора Димова: Не се страхувай“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сп. „За хората“, бр. 206, 24 юли 2012 г.
- „Теодора Димова: Литературата е покаяние“ Архив на оригинала от 2017-02-11 в Wayback Machine., интервю на Димитър Генчев, в. „Стандарт“, 31 август 2012 г.
- „Теодора Димова: Самозапалването е заредено с надежда“ Архив на оригинала от 2013-04-21 в Wayback Machine., интервю на Стойко Стоянов, в. „Фактор“, 25 март 2013 г.