Уикипедия

Теодора Димова

българска писателка

Теодора Димитрова Димова е българска писателка и драматург.

Теодора Димова
българска писателка
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Родена
Националност България
Учила вСофийски университет
Работилаучител по английски, редактор в радио, писател, драматург
Литература
Жанровероман, пиеса, есе
Известни творби„Майките“ (2006)
Награди„Развитие“ (2004)
Наградата на Bank Austria за източноевропейска литература (2007)
Наградата на София в раздел литература (2007)
„Христо Г. Данов“ (2010)
„Стоян Михайловски“ (2019)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2022)
Вазова награда (2023)
Семейство
БащаДимитър Димов

Биография редактиране

Теодора Димова е родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Завършва 114 АЕГ и английска филология в Софийския университет „Кл. Охридски“. Специализирала е в Royal Court Theatre в Лондон.

Била е журналист, преводач, преподавател по английски. В настоящето работи в редакция „Радиотеатър“ на БНР. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура.[1]

Авторка е на 9 пиеси, поставяни в страната и в чужбина. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“ и „Кръст от пепел“.[1]

През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“.[1]

Творби редактиране

Пиеси
  • Фюри
  • Стая №48
  • Ерикапайос
  • Калвадос, приятелю
  • Игрила
  • Платото
  • Неда и кучетата
  • Елин
  • Стопър
  • Замъкът Ирелох
  • Без кожа
  • Змийско мляко
  • Кучката
  • Любовници
Романи
  • Емине. Пловдив: Жанет-45, 2001.[2][3][4]
  • Майките. София: Сиела, 2006.[5]
    • ((fr)) Meres. Превод на френски Мари Врина. Paris: Edition des Syrtes, 2006.
    • ((de)) Die Mutter. Превод на немски Александер Зицман. Klagenfurt: Wieser Verlag, 2007.
    • ((sl)) Maikite. Ljubljana: Morjana Publishing House, 2007.
    • ((pl)) Matki. Превод на полски Ханна Карпинска. Warsaw: PIW Publishing House, 2008.
    • ((ru)) Матери. Превод на руски Зоя Карцева. Москва: Центр книги Рудомино, 2012, 224 с. ISBN 978-5-905626-55-5
  • Адриана (2007)
  • Марма, Мариам. София: Сиела, 2010.[6]
  • Влакът за Емаус. София: Сиела, 2013, 154 с.[7]
  • Поразените. София: Сиела, 2019, 252 с.
  • Не Ви познавам. София: Сиела, 2023, 444 с. ISBN 9789542842163
Есеистика и публицистика
 
Теодора Димова в НБУ, февруари 2020 г.

Признание редактиране

  • Първата ѝ пиеса „Фюри“ печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР.
  • През 2000 г. печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс по драматургия.
  • Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г.
  • Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г.[9]
  • Романът „Майките“ печели наградата на София в раздел литература за 2007 г.
  • Романът „Адриана“ е номиниран за наградата Вик за 2008 г.
  • През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели националната награда за литература „Христо Г. Данов“.
  • Романът „Марма, Мариам“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2010 г.[10]
  • Романът „Влакът за Емаус“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2014 г.[11]
  • Носител е на Голямата награда за литература на Софийския университет за 2022 г.[12]
  • Носител е на Националната Вазова награда за 2023 г.[13][14][15]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Теодора Димова на сайта на издателство „Сиела“.
  2. ↑ Теодора Димова, Откъс от романа „Емине“, електронна публикация на 10 юли 2001 г. в „Литературен клуб“.
  3. ↑ Милена Кирова, „Живият Дебют и традиция“, рец. в „Култура“, бр. 28, 20 юли 2001 г.
  4. ↑ Светлана Стоянова, „Реквием на една мръсница“, статия в електронно списание LiterNet, 09.09.2009, № 9 (118).
  5. ↑ Дияна Иванова, „Майките“ от Теодора Димова“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.02.2009, № 2 (111).
  6. ↑ Димитър Камбуров, „Живият хляб: истина и/или път“, рец. в „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
  7. ↑ „Теодора Димова за самотата на Христос и нашето непостоянство“, интервю на Сандра Керелезова по повод излизането на романа, pravoslavie.bg, 16 април 2014 г.
  8. ↑ Деян Енев, „Уроците на „Ороци“, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 2 декември 2015 г.
  9. ↑ „Bulgarian Dimova wins „Eastern European Literature Award“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Bank Austria, 5 октомври 2006 г.
  10. ↑ Награда „Хеликон“ 2010, пролетни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
  11. ↑ Награда „Хеликон“ 2014, зимни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
  12. ↑ „Теодора Димова е лауреат на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски““, сайт на Софийския университет, 22 ноември 2022 г.
  13. ↑ „Теодора Димова получи Вазовата награда за литература“, БНТ, 9 юли 2023 г.
  14. ↑ „Теодора Димова е отличена с Националната Вазова награда за литература“, БНР, 10 юли 2023 г.
  15. ↑ „Теодора Димова с Вазовата награда за литература“, „Площад Славейков“, 10 юли 2023 г.

Външни препратки редактиране

Интервюта
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Теодора_Димова&oldid=11992716“.