Елизе Рихтер
Елизе Рихтер (на немски: Elise Richter) е австрийска специалистка по романистика и университетска професорка. През 1905 г. става първата жена, хабилитирала се във Виенския университет.
| Елизе Рихтер Elise Richter | |
| австрийска филоложка | |
![Елизе Рихтер през 1907 г. [1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elise_Richter_(Wiener_Bilder_1907).png) Елизе Рихтер през 1907 г. [1] | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила във | Виенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работила в | Виенски университет Инсбрукски университет |
| Литература | |
| Жанрове | автобиография |
| Елизе Рихтер в Общомедия | |
Биография редактиране
Елизе Рихтер е родена е на 2 март 1865 г. във Виена, в семейството на главния лекар Максимилиан Рихтер (роден през 1824 г. в Тренчин, Унгария, умрял през 1890 във Виена) и съпругата му Емили (Еми) Лакенбахер (родена през 1832 г. в Есег, умряла през 1889 във Виена). Израства в богатите условия на асимилирано еврейско семейство. Има една по-възрастна сестра, Хелене, която става известна като англицистика. Когато е 20-годишна Елизе Рихтер се разболява от ревматизъм и остава болна до края на живота си. От 1891 г. получава правото да посещава единични лекции във Виенския университет като гост-слушателка. Когато на жените е позволено да се явяват на зрелостни изпити през 1896 г. 31-годишната Рихтер става първата жена, която издържа матура като частна ученичка към Академичната гимназия във Виена. Една година по-късно жените са допуснати и до следване във философския факултет към Виенския университет. Рихтер се записва в специалността „романистика“ като редовна студентка, завършва следването си през 1901 г. и се хабилитира като първа жена във Виенския университет през 1905 г. През 1921 г. става първата жена, която е избрана за извънредна професура. По-късно тя ръководи Фонетичния институт и изследва физиологичните и психологичните основи на езика. Когато през 1929 г. се освобождава професорско място в катедрата за романистична литература към Инсбрукския университет, в цяла Австрия няма хабилитирани романисти освен вече 61-годишната Елизе Рихтер, чиято кандидатура не е обсъждана поради възрастта ѝ. [2]
Рихтер е политически активна, основава „Сдружение на академичките“ и е съоснователка на женска партия. Въпреки това тя не вижда себе си като борец за правата на жените.[3]
През 1943 г. Рихтер е депортирана в гетото „Терезиенщат“. Няколко месеца след депортацията тя умира в гетото на 21 юни 1943 г.[4]
Библиотека на Рихтер редактиране
През 1942 г. книгите от библиотеката на сестри Рихтер, съдържаща около 3000 тома, е отнета в полза на Кьолнския университет под политическия натиск на нацистите. След като е открита кореспонденция относно книгите в архива, тази библиотека бива реконструирана от 2005 г. и ако е възможно, ще бъде реституирана на наследниците. [5]
Награда „Елизе Рихтер“ редактиране
От 1999 г. Германското сдружение на романистите връчва награда от 1500 евро за отлични хабилитации и дисертации в областта на романистиката, която е наречена на Елизе Рихтер.
Избрана библиография редактиране
- Zur Entwicklung der romanischen Wortstellung aus der lateinischen. Max Niemeyer Verlag, Halle (Saale) 1903
- „За развитието на словореда в романските езици от латинския“
- Fremdwortkunde. Teubner, Leipzig 1919.
- „За чуждиците“
- Lautbildungskunde. Einführung in die Phonetik. Teubner, Leipzig/ Berlin 1922.
- „За създаването на звуци. Въведение във фонетиката“
- Wie wir sprechen. Sechs volkstümliche Vorträge. 2., vollst. umgearb. Aufl. Teubner, Leipzig 1925.
- „Как говорим? Шест народни речи“
- Die Entwicklung des neuesten Französischen. Velhagen & Klasing, Bielefeld/ Leipzig 1933.
- „Развитието на най-новия френски език“
- Beiträge zur Geschichte der Romanismen I. Chronologische Phonetik des Französischen bis zum Ende des 8. Jahrhunderts. Niemeyer, Halle, Saale 1934.
- „Приноси относно историята на романизмите I. Хронологична фонетика на френския език до края на 8 век“
- Kleinere Schriften zur allgemeinen und romanischen Sprachwissenschaft. Institut für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, Innsbruck 1977.
- „По-малки текстове относно обща и романска филология“
- Summe des Lebens. WUV-Universitätsverlag, Wien 1997 (Autobiographie, Typoskript 1940).
- „Сума на живота“ (автобиография)
Бележки редактиране
- ↑ Nationalbibliothek, Österreichische. ANNO-Wiener_Bilder-19070918-5 // anno.onb.ac.at. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
- ↑ Paul Videsott. Institutsgeschichte – Universität Innsbruck // uibk.ac.at. Архивиран от оригинала на 2021-05-06. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
- ↑ m.b.H., STANDARD Verlagsgesellschaft. Elise Richter: „Mein zweites Leben soll nicht gemordet werden“ // derStandard.at. 12 юни 2015. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
- ↑ Elise Richter Архив на оригинала от 2014-11-03 в Wayback Machine., Todesfallanzeige bei holocaust.cz
- ↑ Christine Haffmans: Wiedergutmachung durch Erinnerung, Opfer und Nutznießer: Die Rekonstruktion der Richter-Bibliothek in der Universitäts- und Stadtbibliothek Köln. In: Mit Uns. (Mitarbeiterzeitschrift Uni-Köln), Juni 09, S. 20f + September 09 Teil II: Notverkauf nach Köln. (PDF; 11,3 MB), S. 22f.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elise Richter в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |