Отваря главното меню

Елишка Пршемисловна (на чешки: Eliška Přemyslovna, 20 януари 1292 - 28 септември 1330 г.) е чешка кралица и майка на свещения римски император Карл IV.

Елишка Пршемисловна
кралица на Чехия
Eliska.jpg
Збраславска хроника
Лични данни
Управление 7 февруари 131128 септември 1330
Родена 20 януари 1292 г.
Прага, Чехия
Починала 28 септември 1330 г.
Прага, Чехия
Наследена от Беатрис Бурбонска
Семейство
Брак Ян Люксембургски
Потомци

Маргарита Люксембургска, Бона Люксембургска, Карл IV Люксембургски, Ян Индржих Люксембургски,

Анна Люксембургска
Династия Пшемисловци
Баща Вацлав II
Майка Гута Хабсбургска
Герб Lev erb kunhuta.jpg
Елишка Пршемисловна в Общомедия

Елишка е дъщеря на чешкия крал Вацлав II и на германската принцеса Гута Хабсбургска. Майка ѝ умира, когато Елишка е на пет, а няколко години по-късно баща ѝ се жени за една полска принцеса от рода на Пястите.

До тринадесетата си година Елишка живее заедно със сестра си Анна. По-късно постъпва в манастира на леля си Кунигунда, която оказва голямо влияние върху възпитанието на племенницата си.

През 1306 г. е убит братът на Елишка— крал Вацлав III, и на чешкия престол се възкачва зет ѝ Хайнрих— съпруг на сестра ѝ Анна Пршемисловна. Короната на Хайнрих обаче е оспорена от Рудолф Хабсбургски, който успява да завладее Чехия и се жени за вдовицата на Вацлав II. По това време Елишка се премества да живее в Пражкия замък заедно с вдовицата на брат си- Виола. През 1307 г. властта отново преминава в ръцете на Хайнрих и Анна, които правят планове да омъжат Елишка за Ото фон Льобдабург. Елишка обаче категорично отказва и между двете сестри избухва скандал.

Сватбата на Ян Люксембургски с Елишка в Шпайер

Обаче тези неспирни войни довеждат до такава умора, че по инициатива на ордена на цистерцианците, все още близък на Пшемисловната династия, е намерено друго решение. Императорът на Свещената римска империя - Хайнрих VII,граф на Люксембург издейства от Бохемската Диета избирането на своя син Ян за крал. През август 1310 година в Шпайер младият,четиринадесетгодишен принц получава от своя баща короната и се жени за Елишка, която се е скрила в манастира „Свети Иржи“.[1]

През 1310 г. в Чехия нахлуват войските на Ян Люксембургски. Кралят и кралицата бягат от Чехия в Каринтия, където Анна умира през 1313 г.

БракРедактиране

Елишка се омъжва за Ян, заедно с когото е коронована за кралица на Чехия на 7 февруари 1311.

 
бюстове на Елишка и Ян
 
Елишка (центъра) с нейната свекърва Маргарета Брабантска (ляво) и снаха си Анна Швайдницка (дясно)

Първите години от брака на Елишка и Ян Люксембургски се оказват критични, тъй като в продължение на шест години те не успяват да се сдобият с мъжки наследник, който да осигури наследяването на чешката корона за потомците на Люксембургите и да лиши от това им право потомците на сестрите на Елишка. Едва през 1316 г. Елишка ражда сина си Карл.

С времето Елишка става все по-подозрителна към съпруга си, чиито политически възгледи се различават от нейните. През 1319 г. е разкрит дворцов заговор за детронирането на Ян и Елишка и за възцаряването на сина им Карл. Въпреки че заговорниците са наказани, Елишка търси по-сигурно място за себе си и децата си по-далеч от столицата и се премества в замъка в Мелник.[2]

Отношенията между двамата съпрузи стават все по-обтегнати, след като Ян лишава Елишка от грижите за децата им. Напрежението между двамата рефлектира върху отношението към самата Елишка— тя постепенно изпада в пълна изолация и е принудена да замине за Бавария, след като действията ѝ срещу Ян и благородниците му достигат до открита враждебност. В Бавария Елишка ражда последните си деца— близначките Анна и Елишка. Кралицата се завръща в Чехия през 1325 г. Въпреки че съпругът ѝ я смята за много болна, тя живее още пет години. Последните години от живота ѝ са белязани от постоянна липса на пари, което не ѝ позволява да държи собствен кръг от придворни.

Елишка Пршемисловна умира от туберкулоза през 1330 г.

ПотомциРедактиране

Елишка Пшемисловна и Ян Люксембургски имат седем деца:

ИзточнициРедактиране

  1. Бернар Мишел. „История на Прага“, изд.Рива 2009 г, стр.48
  2. Томек, Вацлав Владивой „История Чешского королевства“ изд.Издание книгопродавца- С. В. Звонарёва,1868, стр=843