Бона Люксембургска
Бона Люксембургска, родена Ютта, Гута (на френски: Bonne de Luxembourg, на чешки: Jitka Lucemburská; на немски: Jutta von Luxemburg, Guta, * 20 май 1315 в Прага, † 11 септември 1349 в абатство Мобюисон около Понтуаза, Франция) от род Люксембурги е принцеса от Бохемия и чрез женитба трон-принцеса на Франция. [1]
| Бона Люксембургска | |
|---|---|
| трон-принцеса на Франция | |
 детайл от миниатюра |
|
| Лични данни | |
| Родена |
20 май 1315 Прага |
| Починала |
11 септември 1349 абатство Мобюисон |
| Семейство | |
| Брак | Жан II „Добрия“ |
| Династия | Люксембурги |
| Баща | Ян Люксембургски |
| Герб |
 |
| Бона Люксембургска в Общомедия | |
Съдържание
ПроизходРедактиране
Тя е втората дъщеря на краля на Бохемия Ян Люксембургски (1316–1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292–1330), дъщеря на Вацлав II. По-голяма сестра е на император Карл IV (1316–1378).
ГодежиРедактиране
Бона е сгодена на шест години и отива във Вартбург през 1321 г. при бъдещия ѝ съпруг Фридрих II „Сериозния“ (1310–1349) от род Ветини, по-късният маркграф на Майсен. През 1323 г. тя е изпратена обратно при баща ѝ, понеже Ветините се присъединяват към Лудвиг Баварски и Фридрих трябва да се ожени за неговата дъщеря Матилда, което става през 1328 г. След това Бона е обещана на по-късния граф Хайнрих IV от Бар, но и този проект се проваля.
Бона е сгодена за френския престолонаследник принц Жан II „Добрия“ (1319–1364), синът на крал Филип VI от династия Валоа, а нейният брат Карл (по-късният император) за Бланка Маргарета Валоа, дъщерята на Филип.
БракРедактиране
На 2 януари 1332 г. Ян Люксембургски и Бона пристигат в Париж. На 6 август 1332 в Мелюн Бона, вече на 17 години, се омъжва за 13-годишния Жан. Той е обявен на 17 февруари 1332 г. за пълнолетен и има титлата херцог на Нормандия и граф на Анжу и Майн. Тогава тя си сменя името от Гута на Бона на френски.
Заради красотата и образованието си тя бързо започва да има влияние във френския двор. Нейните противници разказват, че имала изневяри.
На 11 септември 1349 г. Бона умира от чума. Тя не става кралица на Франция, понеже нейният съпруг се възкачва на трона едва на 22 август 1350 г., след смъртта на баща му Филип VI.
ДецаРедактиране
Бона и Жан II Добрия имат от 1336 г. за дванадесет години единадесет деца, от които седем порастват:
- Шарл V Мъдри (1338–1380), крал на Франция от 1364 година
- Луи I Валоа-Анжуйски (1339–1384), граф или херцог на Анжу от 1350 или 1360, от 1382 титулярен крал на Неапол
- Жан Берийски(1340–1416), херцог на Бери и Оверн от 1360 година
- Филип II Смели (1342–1404), херцог на Бургундия от 1364
- Жана Наварска (1343–1373), съпруга на крал Карл II Злия от Навара
- Мария (1344–1404), съпруга на херцог Робер I от Бар
- Изабела Валоа (1348–1372), съпруга на Джиан Галеацо Висконти, херцог на Милано, майка на Валентина Висконти (1366–1408), омъжена за братовчед си херцог Луи Орлеански, малкият син на крал Шарл V.
ГалерияРедактиране
Шарл V -син
Луи I Анжу – син
Жан дьо Бери- син
Филип Бургудски-син
ИзточнициРедактиране
- ↑ GUTA of Bohemia, MedLands, POLAND
ЛитератураРедактиране
- Jörg K. Hoensch: Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308–1437. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-015159-2.
- Ferdinand Seibt: Karl IV. – Ein Kaiser in Europa 1346–1378. 5. Auflage. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1994, ISBN 3-423-04641-4.
- Heinz Thomas: Johann II. In: Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller: Die französischen Könige des Mittelalters 888–1498. Verlag C.H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40446-4.
- Joseph Calmette: Die großen Herzöge von Burgund. Eugen Diederichs Verlag, München 1996, ISBN 3-424-01312-9.
