Палеоген
| Палеоген преди 65.5–23.03 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 26 Vol %[1] (130 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 500 ppm[2] (2 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 18 °C[3] (4 °C над съвр. ниво) |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Палеогенът е геоложки период който започва преди 65,5 ± 0,3 и завършва преди 23,03 ± по 0,05 милиона години и представлява първата част на неозойската ера. С продължителност от 42 милиона години, палеогенът е най-значим като време, в което бозайниците еволюират от относително малки, прости форми до една голяма група от различни животни след масовото измиране креда – терциер, което слага край на предходния период креда и господството на динозаврите. Птиците също се развиват значително през този период, придобивайки приблизително съвременните си форми.
Палеогенът се състои от три епохи – палеоцен, еоцен, и олигоцен. Краят на палеоцена (55.5/54.8 млн.г.) е белязан от един от най-значимите периоди на глобална промяна по времето на неозоя, Палеоцен-еоценския термален максимум, който нарушава океанската и атмосферната циркулация и води до изчезване на многобройни дълбоководни бентосни фораминифери, а на сушата – до големи промени при бозайниците. Палеогенът следва периода Креда и е последван от епохата миоцен на периода неоген.
Климат и континентален дрифтРедактиране
Глобалният климат през палеоген се променя от топъл и влажен в края на мезозойската ера до започващо охлаждане и изсушаване – тенденция, която, макар и с периодични прекъсвания от топли периоди (като палеоцен-еоценския термален максимум), продължава и днес. Тенденцията е частично причинена от образуването на циркумполярното антарктическо течение, което значително понижава температурите на океанските води.
По време на палеоген континентите продължават да се носят към настоящите си позиции (континентален дрифт). Индия е в процес на сблъсък с Азия, водещо впоследствие до формиране на Хималаите. Атлантическият океан продължава да се разширява с няколко сантиметра всяка година. Африка се движи на север, за да се срещне с Европа и се формира Средиземно море, а Южна Америка се движи към Северна Америка (за да се свържат по-късно чрез Панамския провлак). Вътрешните морета на Северна Америка се оттеглят в началото на периода. Австралия е отделена от Антарктида и се носи към Югоизточна Азия.
