Палеоген
преди 65.5–23.03 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 26 Vol %[1]
(130 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 500 ppm[2]
(2 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 18 °C[3]
(4 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Палеогенът е геоложки период който започва преди 65,5 ± 0,3 и завършва преди 23,03 ± по 0,05 милиона години и представлява първата част на неозойската ера. С продължителност от 42 милиона години, палеогенът е най-значим като време, в което бозайниците еволюират от относително малки, прости форми до една голяма група от различни животни след масовото измиране креда – терциер, което слага край на предходния период креда и господството на динозаврите. Птиците също се развиват значително през този период, придобивайки приблизително съвременните си форми.

Палеогенът се състои от три епохи – палеоцен, еоцен, и олигоцен. Краят на палеоцена (55.5/54.8 млн.г.) е белязан от един от най-значимите периоди на глобална промяна по времето на неозоя, Палеоцен-еоценския термален максимум, който нарушава океанската и атмосферната циркулация и води до изчезване на многобройни дълбоководни бентосни фораминифери, а на сушата – до големи промени при бозайниците. Палеогенът следва периода Креда и е последван от епохата миоцен на периода неоген.

Климат и континентален дрифт Редактиране

Глобалният климат през палеоген се променя от топъл и влажен в края на мезозойската ера до започващо охлаждане и изсушаване – тенденция, която, макар и с периодични прекъсвания от топли периоди (като палеоцен-еоценския термален максимум), продължава и днес. Тенденцията е частично причинена от образуването на циркумполярното антарктическо течение, което значително понижава температурите на океанските води.

По време на палеоген континентите продължават да се носят към настоящите си позиции (континентален дрифт). Индия е в процес на сблъсък с Азия, водещо впоследствие до формиране на Хималаите. Атлантическият океан продължава да се разширява с няколко сантиметра всяка година. Африка се движи на север, за да се срещне с Европа и се формира Средиземно море, а Южна Америка се движи към Северна Америка (за да се свържат по-късно чрез Панамския провлак). Вътрешните морета на Северна Америка се оттеглят в началото на периода. Австралия е отделена от Антарктида и се носи към Югоизточна Азия.

Източници Редактиране