Енимахале или Енимахле (на турски: Yenimahalle, Йенимахале) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Лозенград.

Енимахале
Yenimahalle
— село —
Турция
41.5847° с. ш. 27.1083° и. д.
Енимахале
Мармара
41.5847° с. ш. 27.1083° и. д.
Енимахале
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина110 m
Население335 души (2000)
Пощенски код39200

География редактиране

Селото се намира между Лозенград и Бабаески.

История редактиране

В XIX век Енимахале е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Енимахале (Enimahale) има 90 домакинства и 424 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 80 български екзархийски семейства или 431 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ени махале са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Енимахале се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности редактиране

Родени в Енимахале
  •   Александър Темелков (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
  •   Васил Пейов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
  •   Димитър Янев (Попето), български революционер
  •   Иван Кирязов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 Сярска дружина[5]
  •   Коста Георгиев (1877 – 1932), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Илиев, български революционер, войвода на ВМОРО[6]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 21.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  4. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
  6. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 167.