Енимахале
Енимахале или Енимахле (на турски: Yenimahalle, Йенимахале) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Лозенград.
Енимахале Yenimahalle | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Надм. височина | 110 m |
Население | 335 души (2000) |
Пощенски код | 39200 |
География Редактиране
История Редактиране
В 19 век Енимахале е българско село в Бабаескийска кааза на Лозендрадския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 80 български екзархийски семейства или 431 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ени махале са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Енимахале се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности Редактиране
- Родени в Енимахале
- Александър Темелков (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[3]
- Васил Пейов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[3]
- Димитър Янев (Попето), български революционер
- Иван Кирязов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 Сярска дружина[4]
- Коста Георгиев (1877 – 1932), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Христо Илиев, български революционер, войвода на ВМОРО[5]
Бележки Редактиране
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 167.