Коста Георгиев
Константин (Коста) Георгиев Костов с псевдоним Гурко[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Коста Георгиев | |
български революционер и просветен деец | |
Роден |
21 ноември 1877 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | Източно православна |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
Работил | Председател на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация в България |
Народен представител в: XXIII ОНС | |
Семейство | |
Баща | Георги Константинов Костов |
Майка | Станка Георгиева Костова |
Съпруга | Филипа Димитрова Георгиева, родена в Димотика |
Деца | Станка Константинова Георгиева, родена в Битоля, Вера Константинова Георгиева , родена в Лозенград, Филип Костов Георгиев , роден в Одрин |
Коста Георгиев в Общомедия |
Биография
редактиранеКоста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в тракийското българско село Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. От 1900 до 1902 година е български учител в македонския град Струмица.[3] В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.[4]
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.[4]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лозенград.[5]
От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 година започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.[4]
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[6]
Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 година се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.[4]
След 1915 година отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 година той е един от хората заедно с Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарл Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 година става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в XXIII обикновено народно събрание през 1931 година.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 186.
- ↑ Константиновъ, Н. Заслужилъ българинъ въ междусъюзническа Тракия // Тракия. I (16). 15 септемврий 1942 г. с. 2–3.
- ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 89.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 279.