Еребара
Еребара или Еребар или Еребари (на албански: Erebarë или Erebara) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.
| Еребара Erebarë | |
| — село — | |
  Еребара | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Население | 666[1] души (2007) |
География редактиране
Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат над Ърбели и Деоляни.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Според османско преброяване от 1467 година в Ринбари има 11 домакинства.[1]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Еребаръ живеят 320 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Еребаре е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 30 къщи.[3]
В Албания редактиране
След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Еребара е регистрирано като село със 166 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[4]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Еребари е отбелязано като село с 35 къщи.[5]
До 2015 година селото е част от община Макелари.
Личности редактиране
- Свързани с Еребара
Али Еребара (1897 – ?), албански политик- Гъзим Еребара (1929 – 2007), албански режисьор
- Яшар Еребара (1873 – 1953), албански политик
Бележки редактиране
- ↑ а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров