Ефрем Каранфилов
Ефрем Спиридонов Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН.
Ефрем Каранфилов | |
Роден | 27 октомври 1915 г. |
---|---|
Починал | 23 март 1998 г. |
Професия | писател, критик |
Националност | България |
Жанр | статия, есе, пътепис |
Награди | Димитровска награда (1972) |
Съпруга | Лада Галина[1] |
Биография
редактиранеЕфрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в град Кюстендил.[2] Баща му е от костурското село Кърчища. По майка е внук е на фолклориста Ефрем Каранов и съпруг на писателката Лада Галина. Роден е с фамилия Карамфилов, но използва Каранфилов в чест на дядо си.
Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва Военното училище през 1937 г. Службата си започва като взводен командир в тринадесети пехотен рилски полк. От 1940 г. е на служба в Школата за запасни офицери. След 9 септември 1944 г. става началник-щаб на народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“, а по-късно е началник на нейната бойна школа. Завръща се от Втората световна война като капитан. По-късно завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1947). След това изкарва стаж във военната прокуратура. След това отново служи в Школата за запасни офицери. Уволнява се през 1956 г. с чин полковник. Сътрудничи на списанията „Българска реч“, „Трезвеност“, „Светлоструй“, „Дунавска искра“ и др. От 1938 г. е редовен сътрудник на списание „Философски преглед“. Автор на повече от 600 литературно-критически статии, студии, есета, публицистични материали, пътеписи и др.
Кариерата му на офицер преди 9 септември 1944 г. е причина за неговата „предпазливост“[3], а според други – кариеристично поведение през епохата на социализма. По думите на писателя Георги Марков „цялата негова кариера, и на мнозина други негови колеги, произтича изключително от борбата им да примирят явно непримирими сили – партията и патриотизма“[4].
В края на 50-те години работи като редактор в списание „Пламък“.
През 1961 г. постъпва като научен сътрудник в Института за литература на БАН. През 1967 г. вече е професор там. Между 1972 и 1974 г. е зам.-директор на Единния център за език и литература към БАН. Успоредно с това работи и в системата на Съюза на българските писатели: директор е на издателство „Български писател“ (1966 – 1968), зам.-председател е на СБП (1968 – 1970), секретар е на СБП (1972), главен редактор е на списание „Пламък“ (1970 – 1972), главен редактор е на в. „Литературен фронт“ (1973 – 1980).[5]
В БАН става последователно член-кореспондент (1979) и академик (1989). Директор е на Института за литература при БАН (1982 – 1989).
Творчество
редактиранеПосвещава се на изследване на значимите литературни герои в световната и българската литература, както и на самовъзприятието на българите в творбите на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Симеон Радев.
Като литературен критик има свое разбиране за задачите и целите на критиката, което развива в свои статии.[7]
Признание
редактиранеВ епохата на социализма е носител на една Димитровска награда (1972), на пет награди на СБП за най-добра книга на годината, на две първи награди на Министерството на народната отбрана, на наградата „Елин Пелин“.[8]
Заслужил деятел на културата (1970). Народен деятел на културата (1974). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1995 г.
Улици на негово име има в София, в индустриална зона „Модерно предградие“, и в Кюстендил.
Родословие
редактиранеЦветко Стоянов | Елена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Перса Протич | Иван Каранов (1851 – 1928) | Ефрем Каранов (1852 – 1927) | Ана Златкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Страшимир Каранов (1881 – след 1947) | Любен Каранов | Владислав Каранов (1877 – 1965) | Цветан Каранов (1910 – ?) | Недка Каранова (1885 – 1960) | Спиро Карамфилов (1887 – 1934) | Радивой Каранов (1891 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Каранов | Тихомир Каранов (1916 – ?) | Ефрем Каранфилов (1915 – 1998) | Лада Галина (1934 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Страшимир Каранов (1954 – 2021) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография
редактиране- За свободата. Очерк. 1955
- Войникът в строя и в литературата. Статии. 1956
- Поезия в прозата. Очерци. 1957
- Андрей Гуляшки. Очерк. 1958
- Езиковият шаблон в литературата. Студия. 1959
- Сенки от миналото. Есета. 1960 (2 изд. 1963)
- Герои и характери. Есета.
- Част I. Мечтатели. 1962.
- Част II. Раждането на подвига. 1964.
- Част III. Творци. 1967.
- Съвременност и майсторство. Студии. 1963.
- Български поети. Литературно-критически портрети. 1965.
- Литературно-критически статии. Избрано. 1965.
- Под пагона – човекът. Статии. 1966.
- Българи. Ч. I-IIІ. 1968, 1971, 1975.
- Съвременност и белетристика. Статии. 1969.
- В служба на родината. 1971.
- Минало и съвременност. Есета. 1972.
- Творецът и патриотът. Георги Димитров пред Лайпцигския съд. Очерк. 1973.
- Съвременност и литературни жанрове. Статии. 1973.
- Владимир Димитров-Майстора. 1973.
- Избрано. т. І-ІІ. 1975.
- Най-българското време. Книга за „Записките“. 1976.
- Корените и колелата. 1977.
- Сенки от миналото. 1978.
- Писатели и мемоаристи. 1980.
- Книга за народната съдба. 1983.
- Трибуни и поети. Очерци. 1983.
- Избрани произведения в три тома. 1985.
- Заради живота. Как умират героите на българските писатели. 1987.
- Следи по изминатия път. Фрагменти. 1989.
- Моят Иисус. 1992.
- Избрано. 1999.
Източници
редактиране- Попиванов, Иван. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 23, 1979, кн. 7
- Цанков, Георги. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 30, 1986, кн. 6
- Речник на българската литература. 1977 г.
- Елдъров, Светлозар, „Първите седем години: творческият дебют на Ефрем Каранфилов“. в: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.309-320.
Бележки
редактиране- ↑ „Издъхна Лада Галина“, vsekiden.com, 05.04.2015.
- ↑ Елдъров, Св. „Ефрем Каранфилов и неговата теория за военната история като основа на българската народопсихология“. Македонски преглед 4:92.
- ↑ Светлозар Игов, „Книга за и на литературоведската зрелост“. – Електронно списание LiterNet, 27.10.2007, № 10 (95).
- ↑ Георги Марков, „Образът на комуниста – еснаф“. – В: Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България, София: Издателска къща „Пейо К. Яворов“, 1991 г.
- ↑ Драган Ничев. Ефрем Каранфилов. Литературна анкета, София: Наука и изкуство, 1985, с. 67 – 68.
- ↑ „In memoriam Ефрем Каранфилов“. – в. Култура.
- ↑ Каранфилов, Ефрем. „За традицията и новаторството и някои техни особености в съвременната ни поезия“. – Литературна мисъл, год. 9, 1965, кн. 1, 75 – 83.
- ↑ Драган Ничев. Ефрем Каранфилов. Литературна анкета, София: Наука и изкуство, 1985, с. 69.
Външни препратки
редактиране- От и за Ефрем Каранфилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Ефрем Каранфилов, в Google Наука
- Биография от „Литературен свят“
- Произведения на Ефрем Карамфилов в Моята библиотека
- Статии на Ефрем Карамфилов в сп. „Литературна мисъл“
- Снимки на Ефрем Каранфилов на сайта на Кеворк Кеворкян
- Людмила Григорова, „85 г. от рождението на писателя Ефрем Каранфилов“, сайт на Института за литература към БАН
- Любен Генов, „Точиларското колело на партокрацията“, в. „Новинар“, 29 май 2015
- Йордан Ефтимов, „Ефрем Каранфилов – българският Лабрюйер“, в. „Труд“, 10 ноември 2015