Иван Каранов
Иван Цветков Стоянов Каранов (изписване до 1945 година: Иванъ Цвѣтков Стояновъ Карановъ) е български учител, общественик, фолклорист и революционер от Възраждането, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.[1]
| Иван Каранов | |
| български учител | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Депутат | |
| УС V ВНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ефрем Каранов |
Биография редактиране
Иван Каранов е роден в град Кратово, Македония през декември 1851 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село Гайранци. По-голям брат е на видния фолклорист и академик Ефрем Каранов. Учи в родния си град, а от 1864 до 1866 година – в българското класно училище в Цариград заедно с брат си Ефрем.[2]
В края на 1866 година започва да учи в Роберт колеж. След завършването му, по настояване учителя и настойник Иван Найденов завършва Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села Чанакча и Тарфа. В края на 1872 година заминава за Новорусийския университет в Одеса при брат си Ефрем, където в 1876 година завършва славянска филология.
В 1876 година се връща в Кратово, където е учител.[1] Жени се за Перса Протич.
В 1878 година заедно с брат си взима участие в Кресненско-Разложкото въстание.[1] След края му става учител в Трън, Радомир и Самоков в новоучреденото Княжество България. От 1879 година преподава в Дупница, като по-късно става и директор на училището. Назначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.[1]
В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание приело Търновската конституция.[1] Симпатизира на Консерваторите на това събрание.
Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Кюстендилското педагогическо училище, а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.
В 1884 – 1885 година минава на страната на цанковистката крайно русофилска фракция в Либералната партия, приела в 1889 година името Прогресивнолиберална партия. Каранов е един от основните лидери на партията в Кюстендил. Печата в списание „Българска сбирка“ разкази и други творби.[1]
Двамата братя се занимават активно с революционна дейност. В 1895 година къщата на Ефрем става щаб на Трайко Китанчев при организирането на Четническа акция на Четническата акция на Македонския комитет. Братята стават членове на Кюстендилското македонско дружество, оглавено по-късно от Ефрем. При разкола настъпил на ІІ македонски конгрес Кюстендилското дружество, начело с братя Каранови остава вярно на революционната борба и подкрепя разколническия Македонски комитет. През февруари 1896 година Върховният комитет изпраща в Кюстендил Андрей Ляпчев, който отстранява Ефрем Каранов е отстранен от ръководството.
Братя Каранови се преориентират към сътрудничество с Вътрешната организация. Гоце Делчев започва кореспонденция с Ефрем. През януари 1896 година се среща с братя Каранови и Никола Зографов в Кюстендил. Братята съхраняват оръжие, подпомагат пострадалите от Винишката афера през 1897 година. Къщите има са изходен пункт за четите на организацията. Подпомагат бежанците от Илинденско-Преображенското въстание.
В 1904 година издава книгата „Спомени и бележки от времето на изработването на Търновската конституция“, в която описва политическите борби след създаването на Княжеството, критикува политиката на правителствата и политическите нрави. За пръв път печата преводи на „Хамлет“ и други.[1]
През 1911 година е депутат в Петото велико народно събрание.[3] През 1912 година Иван Каранов получава орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен с дъбови клонки. Умира в 1928 година в родния си град.[4]
Синът му Владислав Каранов (1880 – 1965) е виден учител и книжовник.[5] Има и трети син – Любен Каранов, български офицер.[6]
Родословие редактиране
| Цветко Стоянов | Елена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перса Протич | Иван Каранов (1851 – 1928) | Ефрем Каранов (1852 – 1927) | Ана Златкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1881 – след 1947) | Любен Каранов | Владислав Каранов (1880 – 1965) | Цветан Каранов (1910 – ?) | Недка Каранова (1885 – 1960) | Спиро Карамфилов (1887 – 1934) | Радивой Каранов (1891 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каранов | Тихомир Каранов (1916 – ?) | Ефрем Каранфилов (1915 – 1998) | Лада Галина (1934 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1954 – 2021) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.
- ↑ Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 9.
- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 285.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 60; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 119-120