Иван Каранов

български политик

Иван Цветков Стоянов Каранов (изписване до 1945 година: Иванъ Цвѣтков Стояновъ Карановъ) е български учител, общественик, фолклорист и революционер от Възраждането, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.[1]

Иван Каранов
български учител
Роден
Починал
1928 г. (76 г.)
Учил вРобърт колеж
Политика
ПартияКонсервативна партия
Прогресивнолиберална партия
Депутат
УС   V ВНС   
Семейство
Братя/сестриЕфрем Каранов

Биография

редактиране

Иван Каранов е роден в град Кратово, Македония през декември 1851 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село Гайранци. По-голям брат е на видния фолклорист и академик Ефрем Каранов. Учи в родния си град, а от 1864 до 1866 година – в българското класно училище в Цариград заедно с брат си Ефрем.[2]

В края на 1866 година започва да учи в Роберт колеж. След завършването му, по настояване учителя и настойник Иван Найденов завършва Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села Чанакча и Тарфа. В края на 1872 година заминава за Новорусийския университет в Одеса при брат си Ефрем, където в 1876 година завършва славянска филология.

В 1876 година се връща в Кратово, където е учител.[1] Жени се за Перса Протич.

В 1878 година заедно с брат си взима участие в Кресненско-Разложкото въстание.[1] След края му става учител в Трън, Радомир и Самоков в новоучреденото Княжество България. От 1879 година преподава в Дупница, като по-късно става и директор на училището. Назначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.[1]

В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание приело Търновската конституция.[1] Симпатизира на Консерваторите на това събрание.

Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Кюстендилското педагогическо училище, а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.

В 1884 – 1885 година минава на страната на цанковистката крайно русофилска фракция в Либералната партия, приела в 1889 година името Прогресивнолиберална партия. Каранов е един от основните лидери на партията в Кюстендил. Печата в списание „Българска сбирка“ разкази и други творби.[1]

 
Иван Каранов

Двамата братя се занимават активно с революционна дейност. В 1895 година къщата на Ефрем става щаб на Трайко Китанчев при организирането на Четническа акция на Четническата акция на Македонския комитет. Братята стават членове на Кюстендилското македонско дружество, оглавено по-късно от Ефрем. При разкола настъпил на ІІ македонски конгрес Кюстендилското дружество, начело с братя Каранови остава вярно на революционната борба и подкрепя разколническия Македонски комитет. През февруари 1896 година Върховният комитет изпраща в Кюстендил Андрей Ляпчев, който отстранява Ефрем Каранов е отстранен от ръководството.

Братя Каранови се преориентират към сътрудничество с Вътрешната организация. Гоце Делчев започва кореспонденция с Ефрем. През януари 1896 година се среща с братя Каранови и Никола Зографов в Кюстендил. Братята съхраняват оръжие, подпомагат пострадалите от Винишката афера през 1897 година. Къщите има са изходен пункт за четите на организацията. Подпомагат бежанците от Илинденско-Преображенското въстание.

В 1904 година издава книгата „Спомени и бележки от времето на изработването на Търновската конституция“, в която описва политическите борби след създаването на Княжеството, критикува политиката на правителствата и политическите нрави. За пръв път печата преводи на „Хамлет“ и други.[1]

През 1911 година е депутат в Петото велико народно събрание.[3] През 1912 година Иван Каранов получава орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен с дъбови клонки. Умира в 1928 година в родния си град.[4]

Синът му Владислав Каранов (1880 – 1965) е виден учител и книжовник.[5] Има и трети син – Любен Каранов, български офицер.[6]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1877 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1891 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.
  2. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 9.
  3. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
  5. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 285.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 60; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 119-120